Увеличението на парите за хората с увреждания през 2019 е двукратно спрямо 2018 и четирикратно спрямо 2009 година, информира министър Сачева обществото на пресконференция в неделя. Междувременно доходите на работещите също нараснаха, както и разходите за издръжка, но този път министър Сачева забрави да изтъкне това постижение на правителството. Та в знойния августовски следобед на една маса седнаха властта, национално представителните организации на хора с увреждания и грижовните родители на пораснали деца, но без децата и самите хора с увреждания. За пореден път държавата посегна към уродливия принцип на властване „разделяй и владей“, противопоставяйки загрижените срещу недоволните, сговорчивите срещу отсъстващите.

Много е удобно да се преговаря с представители на различни социални групи, които не виждат друго освен „една кройка за всички“. Този остарял и отдавна отречен подход за правене на политика – още повече социална – води до това, че всички с определен процент намалена работоспособност получават едни и същи „благини“, които струват все повече и повече пари, но се харесват все по-малко на отсъстващия от „масата на преговорите“ – индивидът, гражданинът, та макар и с увреждания. Никой не иска да чуе човека, заврян в собствения му дом или в социалната услуга под вещото и тиранично обгрижване на семейство и близки или на професионални кадри, платени с делегиран от държавата бюджет. Този човек иска да живее по свой собствен избор – разнообразно, предизвикателно, интересно, макар и рисковано – както живеят останалите хора в обществото. Но не може, защото жилището му е недостъпно, ако има такова, количката му е стара, средата е недостъпна, няма работа, а пенсията не му стига, няма асистент – просто няма роднини, а асистентската подкрепа е недостатъчна да си наеме някой от квартала или на пазара на труда…

Този човек не попада в полезрението на казионните организации, изпада от погледа на грижовните майки, а и недоволните не го виждат. Всички те са се вторачили в „една кройка за всички“ – според решението на ТЕЛК (тази ужасна присъда, произнесена за невинни хора!). Само кроежът им е различен, но все така един за всички. И се избира онзи силует, който е по-удобен на властта, на семейството, на обслужващия персонал, но не и на самия човек. „Една кройка“ е униформен похват с приложение в армията, полицията, в елитните училища във Великобритания… Докато не попаднат на такова място, хората предпочитат да се обличат по свой вкус.

А що се отнася до уврежданията, държавата е задължена – по силата на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания – да отчита индивидуалните потребности и предпочитания на всеки човек, и да осигурява възможности за избор и реално участие в живота на избраните от всеки общности. Звучи утопично, но е възможно! Без претенции за откривателство, достатъчно е да се разработят – и запишат в закон – различни механизми (като рецепти за хляб), в които има различни изисквания (продукти) и водят до различен резултат (печиво). Не, не спорим с властта за числата, колкото и да са манипулативни, но оспорваме тяхната целесъобразност като публичен харч. Милиардите, за които говори министър Сачева, могат да носят далеч по-голяма добавена стойност за хората с увреждания, а не за семействата им и професионалните грижовници – и двете категории хора са ценни, но не трябва да бъдат в центъра на политиките, измествайки човека, за когото се правят както политиките, така и свързаните с тях харчове.