Като родител на моята 17-годишна дъщеря и защитник на хората с увреждания съм имала възможността да говоря с много видове групи – много от тях са били предимно жени и/или майки. Неведнъж майки на обикновено развиващите се деца са задавали различни въпроси, за които смятам, че са били много ценни и темата трябва да бъде изведена на повърхността.

Много жени ме питат: „Когато детето ми вижда дете с увреждане или просто изглежда различно, какво предлагате да му кажа, когато забележа, че зяпа?“

Първа част от отговора ми винаги е свързана с това как нашите деца често се превръщат в учители за деца и възрастни. Не всеки иска да чуе тази част от отговора. Помислете за това – когато преподавате на някого нова концепция или умение отнема време, нали? Повечето от тези моменти не са изпълнени с продължителни разговори – те се появяват спонтанно от време, които се представят в непланирани моменти. Така че, за да привлечете вниманието на някого и наистина да го научите на нещо за действията, звуците, външния вид на детето ви и т.н., които на първо място са накарали вашето дете да се зазяпа, трябва да сте готови да изнесете своята „просветителска“ лекция – кратка, опростена версия на историята за увреждането на вашето дете.

Непознатите обикновено нямат време, нито искат да отделят време да слушат подробности за раждането и ежедневния живот на вашето дете. Тази „просветителска“ реч трябва да представлява общо обобщение на основните моменти, с които бихте искали да запознаете родителя, така че, надявам се, той ще продължи разговора с детето си, когато си тръгнат. И да се надяваме, че сте им дали достатъчно информация, за да отговори на въпросите на детето си.

Кажете на вашето обикновено развиващо се дете, че е добре да задава въпроси; говорете с тях за учтиви, подходящи въпроси, които биха могли да зададат на детето или на родителя му. Повечето типични майки са изненадани от този съвет. Те не мислят, че бихме искали да ни се задават въпроси – но много от нас го правят. Предпочитаме да отделим няколко минути, за да създадем удобен момент в хранителния магазин или в парка, отколкото да позволим на детето да се взира и никога да не получи отговор на въпросите си. Без шанс да се учи, детето им може да стане един от учениците, които се подиграват на децата ни в училище. Никой от нас не иска това. Задавайте въпроси, бъдете в подкрепа на родителя и оставете децата си да виждат взаимодействието между вас, така че да знаят, че е добре да говорят за деца с увреждания по позитивен начин.

Ако сте родител на дете с увреждане, надявам се да подготвите своята „просветителска“ лекция за детето си и да си представите, че взаимодействате положително с останалите семейства.

Втората част на отговора ми надхвърля тези кратки разговори. Колкото по-възприемчиви моменти създават родителите на типичните деца, като задават на родителите на деца с увреждания уважителни въпроси, толкова повече учат детето си да говори с деца с увреждания. Тъй като допускаме разговорите да се случват, докато децата растат, целта е те да бъдат по-съпричастни към децата от своя клас, които могат да действат, да гледат или да ходят по различен начин от тях. И може би те ще станат децата, които влияят положително на децата ни един ден, защото са били научени, че състраданието печели.

Добри, смислени въпроси и думи за деца, които могат да бъдат научени по различен начин от тях, могат да превърнат типичните деца в грижовни възрастни, които от своя страна повтарят цикъла. В тяхното училище, университет, на сайта им за работа – навсякъде. Всичко започва с любезни, обнадеждаващи двупосочни разговори.

Тези взаимодействия могат да доведат до приятелства, за които децата с увреждания копнеят. Те изравняват игралното поле и разрушават бариерите между децата със и без увреждания. Те могат да въздействат на училища и общности по начини, които не могат да бъдат измерени с числа и данни. Тези разговори отнемат страха от неизвестното и позволяват диалог между семействата, който е толкова необходим в общността на хората с увреждания.

Ако сте родител на обикновено развиващо се дете, надеждата ми е, че ще бъдете достатъчно силни в моменти, в които то ще започне да ви пита. Задавайте въпроси и моделирайте подходящо поведение и действия към семействата на деца с увреждания.

Какво ще кажете за това?

Следващия път, когато сте в магазин с детето си и го видите, че се зазяпва, научете го да бъде съпричастно, а не да зяпа.

Мария Спенсър

Превод – Нина Жишева