Като човек с увреждане, случвало ли ви се е да ви съветват да гледате по-светлата страна на нещата? Че все някъде има някой друг, на когото му е по-зле, отколкото на теб? Това е се случва само на вас и, ако то ви гневи, имате пълното право.

Напоследък се чувствам много ядосана на света. Писна ми от невежи коментари на хората, изморена съм от погледите и бих искала хората просто да разберат какво е да живееш с увреждане, какво е да имаш психично заболяване. През март написах статия, в която разказах за полицейски служител, който ме тормозеше за знака ми за паркиране на хора с увреждания. Имах толкова много коментари, някои добри, но и много, пълни с омраза. Няколко от тях направо ме изядоха с парцалите. Те казаха неща от рода на „ти трябва да пишеш за доброто“ и „пълна си със злоба и гняв, а трябва да разпространяваш позитивност“. А ето какво мисля аз – чудесно е да бъдем позитивни, но разпространяването на позитивизъм не носи никаква промяна. Моята цел не е да бъда вашето вдъхновяващо момиче.

Наскоро мама ми даде няколко интересни съвета. Тя ми каза да спра да се грижа какво мислят другите. Отговорих, че е лесно да се каже, но, когато го приложиш на практика, се изолираш. Но тогава тя ми каза: „Спри да мълчиш, ядосвай тези, които те ядосват. Когато някой каже нещо неправилно, поправи го. Бъди активистът, който искаш да бъдеш, дори ако това означава другите да не те харесват. Поне ще изкажеш мнението и мислите си и може би те ще научат нещо“.

Ето какво променя нещата в моя опит: застъпничеството, ядосването, когато се случват несправедливи неща и говоренето за тях. Ако сте разстроен от полицейски служител, който се държи грубо с вас и не се извинява, когато греши, пишете за това и може да промените нещата. Гневенето и действането може да станат начало на движение, а това вече променя нещата! Така, както @rkamen и @im_still_here_sgb направиха, когато хора излизаха от домовете си и излагаха на опасност от COVID-19 живота на уязвимите хора. Или, когато модни етикети като Kimhekim смятат, че е добре да включват в рекламите си и хора с увреждания, за да увеличат печалбата си, но това предизвика дискусии.

Не ме разбирайте погрешно – да, този свят се нуждае от позитивизъм, особено през сегашните тежки времена. Но аз не смятам да захаросвам трудностите. Толкова ми е писнало от хора с увреждания, които се показват в медиите, само ако са в някоя приповдигната история, топлеща чувствата, които изпитвате в сърцето си. Но нещата са изключително различни – ние сме хората от забравено малцинство. А това ни позволява да се сърдим и да бъдем гневни. Не допускайте никой да успокоява гласа ви или да ви казва да бъдете позитивни към несправедливостта. Гневете се, хора!

Амелие Блекуотър

Превод – Нина Жишева