На 9 юни една прилична делегация се озова в софийското метро и направи зрелищен и забавен флашмоб по обявяване на метрото за достъпно за хора с проблеми в придвижването. На перона се беше наредила групата по ивента, усмихната до уши, в очакване на влака. Присъстваха заместник кметът по здравеопазване, интеграция на хора с увреждания и социални дейности –  госпожа Албена Атанасова, господин Петър Кичашки – изпълнителен директор на Института за модерна политика, госпожа Мая Манолова – Омбудсман на Република България и инженер Стоян Братоев – Директор на Софийски Метрополитен, както и множество журналисти, репортери и оператори… абеее, сериозна дружина, която направо запълни станцията (сигурно от полицията я бяха отцепили за малко). Атмосферата – повече от тържествена – светкавици, глъчка, суматоха, в която всички много внимават да не бутнат случайно количката я на зам.-кмета, я на директора на ИМП на релсите на очаквания влак. Е, най-сетне влакът пристигна, множеството развълнувано притихна, вратите се отвориха и от нищото изникна служител, който, с ловкостта на фокусник, заметна и инсталира Рампата! Тишината осезаемо се напрегна още. Фокусникът-рампаджия внимателно подхвана ринговата количка на зам.-кмета, плавно я качи във вагончето и веднага  се отдръпна настрана, за да направи път на господин директора. Петър Кичашки, врял и кипял в лоши пътни условия, изобщо не се затрудни и се вмъкна до кмета, ама толкова плавно, сякаш всеки ден на софийско метро се е возил. Ето тук тишината вече не издържа и се разцепи от възторжени и продължителни ръкопляскания, за които аз не разбрах за кого бяха – за кмета и директора, за двамата човека с увреждания или за Нейно Величество Рампата? Но, както и да е, отчетоха се хората и с Рампа и с ръкопляскания, толкова бурни, че аз се изненадах защо двамата специални пътника не излязоха на бис. Изключително тържествено събитие! Разбира се, медиите веднага го разпространиха пред обществената благодарна мисъл и… до тук! Много скоро след това се оказа, че компютрите не били компютри, а компоти и не били откарани, а откраднати. В нашия случай нещата звучаха така – не било рампа за всички, а само за тежки електрически колички, не било пълен достъп, а само до 17 часа, не било достъпно метро, а една рампа някъде из него, за която трябва да се прави предварителна едночасова заявка.

А, вижте хората какви чудесии осигуряват за своите пътници с увреждания!!!

Мнозина ще ме попитат защо пиша всичко това? Какви са тия критики, какви са тия капризи? Работи се по нещата и полека-лека всичко ще се нареди! Да, ама аз изобщо не мисля така! Искам да е ясно и ще обясня – в момента нещата стоят така, както стоят и с “достъпните трамваи” – има ги, показват ги на всички, хвалят се с постижения, а в същото време, ние откровено и достоверно не можем да ги ползваме. Къде спирките са недогледани и недоправени, къде платформите на автобусите са клеясали и ние не носим отвертки, за да си ги отворим, къде рампата е само една и не сме се обадили навреме, да заявим аудиенцията си.

Защо трябва да се обаждаме за рампа? Не е ли ясно, че човек с тежка инвалидна количка НЕ МОЖЕ да ползва метрото без рампа? На какво разчитат господата от Метрополитена? Ние да сме недостатъчно активни и те да си останат с едната си рампа, та да имат с какво да убеждават хората, че тук нещата са цъфнали, та и вързали?

Питам се колко струва една такава рампа? Направих си труда да потърся в интернет и намерих – предлагат се по 330 лева на българския пазар. За всичките станции ще се похарчат 26400 лева, за двете посоки! Убедена съм, че Метрополитенът печели поне десет пъти повече на ден. Освен това метрото е обявено за национален обект, което означава, че неговото строителство се финансира както от общинския, така и от националния бюджет, а също и от европейски фондове!!! Опънаха им се едни 330 лева за рампи!? За мен това звучи и изглежда изключително  несериозно и непрофесионално. Толкова ли е трудно да се купят рампи за всяка мотриса, да се оставят вътре и да се реши проблемът окончателно и разумно? Господин Братоев, позволявам Ви да ползвате идеята ми безплатно.

Този влак, според както ни обяснява ситуацията господин Братоев, трябва да е счупен – я без въздушни възглавници, я с изтрити оси на колелата!!!

Другото, което изключително много ме възмущава, е това глупаво работно време на Нейно Величество Рампата. От 8:30 до 17:00!!! Явно е едно истинско Величество – потвърждение на този факт намираме и в ограничението, че рампата е само за електрически, тежки колички, а не за леките рингови колики, като тази на зам. кмета!!! През останалото време, в което метрото – като едно не-Величество – работи, то отново си е недостъпно за хора с увреждания. Защо? Защото няма опасност след работно време видни европейски гости да дойдат на проверка? Или защото милите хора с увреждания не бива да стоят навън до късно, трябва към 20 часа вече да са вечеряли, да са изгледали Сънчо и да са се ориентирали към заспиване? Или защото просто пак сте сътворили една хубава работа, ама българска…

И всичко това се случи в един юнски ден на 21-ви век в Европейска България!