20 български активисти за правата на хората с увреждания ще изминат над 3000 км на колела до Страсбург и обратно за да се включат в европейската инициатива МОТО-ПОХОД “Свобода на колела”: Страсбург 2007. Те заминават, за да споделят проблемите си със свои колеги от други европейски страни, както и с депутати от Европейския парламент.

“Свобода на колела: Страсбург 2007” е инициатива на Европейската мрежа за независим живот и е част от общата стратегия за овластяване на хората с увреждания в Европа. Това е възможност за хората с увреждания от различни европейски страни да се срещнат помежду си, с евродепутати, с представители на важни институции на Европейския съюз.

Третото издание на инициативата, провеждана на всеки две години, е първа възможност и за нас, българите с увреждания като граждани на ЕС, да поставим проблемите си по-високо в дневния ред на политиците. За да направим това, групата ни получи финансова подкрепа от сродна организация в Норвегия – кооператива за лична помощ ULOBA, както и от Темпо Петрол – една от малкото български компании, която подхожда сериозно към призива на ООН за социална отговорност на бизнеса.

В Страсбург българската група ще се срещне с родните си евродепутати, ще участва в шествие от Младежкия център на Съвета на Европа до сградата на ЕП, където е организирана обща среща с парламентарния клуб по уврежданията – междупартийна група в ЕП. Подготвен е нарочен документ – петиция – с конкретни предложения за въздигане на личната помощ (асистент за независим живот) в основно човешко право на хората с увреждания, както и за заделяне на 5% от средствата за международно развитие за проекти, които овластяват и съдействат независимия живот на хората с увреждания в развиващите се страни.

Какво провокира самите участници да предприемат това предизвикателство:

  • Пламен: “Дай Боже, да има резултат и много хора да имат щастието да ползват асистент за независим живот!”
  • Митко: “Искам да докажа на себе си, че мога да пропътувам всичките тези километри от София до Страсбург!”
  • Веселка: “Защото искам, знам и мога. Сигурна съм, че промяната на нагласите към хората с увреждания, зависи и от мен!”
  • Ваня: “Сега тръгвам, защото освен всичко друго, залогът е свързан с мои неотменими човешки права!”