Клара

Аз съм на 39 години. Имам наследствено заболяване на съединителната тъкан, наречено синдром на Елърс-Данлос (EDS) и през цялото време се движа с инвалидна количка. За мен обаче моето състояние е много повече от количката, поради което реших да участвам в тази кампания. Силно вярвам, че приобщаването и многообразието са от значение и е важно хората да усещат, че са представени в обществото. Аз съм голяма привърженичка на позитивното възприемане на тялото, самохаресването, самоосъществяването и насърчавам другите да следват желанието на сърцето си, независимо от способностите им. Тези „бръмчащи думи“ не са само за „трудоспособни“ жени, които са с определен размер, те са думи за всички жени с всякакъв тип тела, навсякъде.

Моник

Аз съм 33 години. Имам състояние, известно като остеогенезис имперфекта тип 3, известна като болест на стъклените кости, което означава, че мога да счупя костите си много лесно. Справям се с умора, имам изключително разхлабени крайници и съм с малък ръст – само 120 см. и непрекъснато се движа с инвалидна количка. Международният ден на жената означава много за мен – чудесен ден да отпразнуваме всички жени, независимо от техните способности, увреждания или различия.

Когато хората ме гледат, се чувствам най-малко като жена. Първо съм увредена, после чернокожа, и едва тогава, онези, които не ме бъркат с дете, ме виждат като жена. Трябваше да участвам в тази кампания, за да покажа, че всички жени, независимо колко са различни, трябва бъдат признати и трябва да се разглеждат като красиви. Ако само една жена почувства гордост в себе си след като видя тази кампания, сесията си е заслужавала.

Кейтлийн

Колко забравяте, че жените с увреждания също са жени? Трябва ли изрично да се споменава, че индивидът Кейтлийн е жена, след като има синдром на Даун? Всички знаем, че нормализирането идва чрез представителство, което идва чрез разнообразие, което идва чрез включване, което идва чрез осъзнаване. Това е цикълът.

Точно както обикновеното наметало на женствеността, използвано, за да скрие способностите на човек и да ги ограничи до добре дефиниран кодекс на поведение, очевидното наметало на увреждането често ни лишава от нашата женственост. Ето защо е важно да виждаме жени като Кейтлийн като модели, за да покажем, че тяхното състояние или увреждане не ги прави по-малко жени. Те споделят пълния спектър от чувства, емоции и подтик на всяка друга жена от основния поток, радостите и скърбите, копнежа и разочарованията, необходимостта от утвърждаване и изпълнение. Фотосесията наистина успява да представи красотата в друга светлина, а за това си заслужава да се говори.

Превод – Нина Жишева