Всички се борят с някакъв стереотип и хората с увреждания не са изключение. Разликата е, че бариерите, пред които са изправени те, започват с нагласите на хората – нагласите често се коренят в дезинформация и недоразумения за това как се живее с увреждане.

Мит 1: Хората с увреждания са смели.

Факт: Приспособяването към увреждането изисква адаптиране към начина на живот, а не смелост.

Мит 2: Всички хора, които използват инвалидни колички, са болни.

Факт: Връзката между употребата на инвалидна количка и болестта може да се е развила чрез болници, които използват инвалидни колички за транспортиране на болни хора. Човек може да използва инвалидна количка по различни причини, като никой от тях не може да има нищо общо с продължително заболяване.

Мит 3: Използването на инвалидна количка е ограничаващо – хората, които използват инвалидни колички, са “обвързани с количката”.

Факт : Инвалидна количка, като велосипеда или автомобила, е лично помощно устройство, което позволява на някого да се придвижва.

Мит 4: Всички хора със слухови увреждания могат да четат устни.

Факт: Уменията за четене на устни са различни за хората, които ги използват и никога не са напълно надеждни.

Мит 5: Хората, които са слепи, придобиват “шесто чувство”.

Факт: Въпреки че повечето хора, които са слепи, развиват останалите си сетива по-пълно, те нямат “шесто чувство”.

Мит 6: Хората с увреждания се чувстват по-комфортно, когато са сред себеподобни.

Факт: В миналото групирането на хората с увреждания в отделни училища и институции подсилвало това погрешно схващане. Днес много хора с увреждания се възползват от новите възможности да се присъединят към основното общество. (това важи за всякъде другаде, но все още не за България)[1]

Мит 7: Хората без увреждания са длъжни да “се грижат за” хората с увреждания.

Факт: Всеки може да ви предложи помощ, но повечето хора с увреждания предпочитат да са отговорни за себе си. (и този факт все още трудно си пробива път у нас)[2]

Мит 8: Любопитните деца никога не трябва да питат хората за уврежданията им.

Факт: Много деца имат естествено, безпрепятствено любопитство и могат да задават въпроси, които някои възрастни смятат за неудобни. Но сгълчаването може да ги накара да мислят, че увреждането е “погрешно” или “лошо”. Повечето хора с увреждания нямат нищо против да отговорят на детските въпроси.

Мит 9: Животът на хората с увреждания е напълно различен от живота на хората без увреждания.

Факт: Хората с увреждания ходят на училище, женят се, работят, имат семейства, перат, пазаруват, смеят се, плачат, плащат данъци, ядосват се, имат предразсъдъци, гласуват, планират и мечтаят като всички останали.

Мит 10: Добре е хората без увреждания да паркират на достъпни места за паркиране, дори само за няколко минути.

Факт: Тъй като достъпните паркоместа са проектирани и разположени, за да отговорят на нуждите на хора с увреждания, тези пространства трябва да се използват само от хора, които се нуждаят от тях.

Мит 11: Повечето хора с увреждания не могат да имат сексуални връзки.

Факт: Всеки може да има сексуална връзка, като адаптира сексуалната активност. Хората с увреждания могат да имат деца естествено или чрез осиновяване. Хората с увреждания, както и другите хора, са сексуални същества.

Мит 12: Хората с увреждания винаги се нуждаят от помощ.

Факт: Много хора с увреждания са независими и способни да оказват помощ. Ако искате да помогнете на някой с увреждане, попитайте дали той или тя се нуждаят от нея, преди да действате.

Мит 13: Няма нищо, което един човек може да направи, за да помогне да се премахнат бариерите пред хората с увреждания.

Факт: Всеки може да допринесе за промяна. Можете да помогнете за премахването на бариерите чрез:

  • Разбиране на необходимостта от достъпен паркинг и създаването му за тези, които се нуждаят от него
  • Насърчаване на участието на хората с увреждания в дейностите на общността чрез използване на достъпни места за срещи и събития
  • Разбиране на любопитството на децата относно уврежданията и хората, които ги имат
  • Застъпничество за среда без бариери
  • Говорейки, без да се използват негативни думи или фрази за увреждане
  • Изобразяването на човека с увреждания в медиите като “обикновен човек”
  • Приемане на хора с увреждания като лица, които имат същите нужди и чувства като вас, и наемане на квалифицирани хора с увреждания, когато е възможно

 

[1] Бележката е на преводача

[2] Бележката е на преводача