Проникновенията на Минчо Коралски – изпълнителен директор на Агенцията за хора с увреждания – изказани на 15-ти януари в сутрешния блок на БНТ, са впечатляващи със закъснението си, тревожни с липсата на съвременно познание за политиките в сферата на уврежданията, както и с многото вътрешни противоречия в дълбокомислието на един висш държавен чиновник с влияние при вземането на политически решения.

Така например, споменаването на Конвенцията за правата на хората с увреждания, която определя увреждането като резултат от бариери в средата, предизвикани от функционален дефицит, никак не се връзва с „психологическия анализ и психологическата помощ“ като „изключително важен елемент“ за хората, които дълго време не са били на пазара на труда. Със сигурност липсата на достъпна среда, достъпен транспорт, съвременни технически помощни средства и лична помощ са далеч по-сериозни проблеми, за които психологическите интервенции не са решение. От друга страна за каква заетост може да се говори, ако в решенията на ТЕЛК хората се определят с „процент загубена работоспособност“? Нещо повече, на хората със 100 процента загубена работоспособност се отказва регистрация в бюрата по труда, ако изобщо дръзнат да си помислят за такова нещо.

Друг проблем – волно или неволно пропуснат от Минчо Коралски – е универсалният характер на решението на ТЕЛК, както е казал народът „за хоп и за гроб“. Именно в ръководената от г-н Коралски институция се регистрират специализираните предприятия за хора с увреждания. Едва ли никой не е забелязал бумът на такива стопански субекти през 2015, освен ако нарочно не се обръща внимание на това. Обявяването на обществени поръчки, по които може да се състезават само специализирани предприятия, е поредната преференция за специализираните предприятия с цел стимулиране на заетост за хора с увреждания. Същевременно Агенцията по заетостта отчита по-малко заети хора с увреждания и повече безработни в тази социална група. Никой не посочва причината за това разминаване, а тя е използване на ТЕЛК-решения – поради универсалния характер на този документ – а не наемане на реални хора с увреждания.

И накрая, „корупционните практики“, подробно и крайно непрофесионално анализирани от БОРКОР, са предпоставени в Наредбата за оценка на работоспособността и във всички закони, които предлагат придобивки за хора с увреждания въз основа само и единствено на решение на ТЕЛК. Всичко, случващо се в сферата на уврежданията е РЕГЛАМЕНТИРАНО СЪС ЗАКОН и няма никакви закононарушения, а хитро и андрешковско използване на „каквото държавата дава“.

Затова и днешното участие на Минчо Коралски в „Денят започва“ по БНТ е опит да се използват хората с увреждания за цели, различни от тяхното социално включване. Като например, според Нина Жишева, “да се създаде работа на безработни психолози, да се говори за „стигмата“ без да се работи за нейното преодоляване, да се съхрани системата, която дава хляб – заслужен или не съвсем – на хиляди хора, да се поддържа почвата за политически популизъм, който помага на несвястни кандидати за слава да се докопат до властта, да се говори за широк публичен дебат, който да си остане в рамките на затворения Национален съвет за интеграция на хората с увреждания”. 

Ако новият подход, лансиран от Минчо Коралски, се сведе до назначаване на психолози за хора с увреждания в бюрата по труда и различна „експертиза на работоспособността“, то упражнението ще се окаже в стила „преоблякъл се Илия, като се погледнал – пак в тия“. Съвременната оценка на уврежданията не се ограничава до експертиза на работоспособността, а отчита всички житейски състояния, г-н Коралски, но това разбиране изисква и смяна на чипа, т.е. на онези, които вземат политически решения. А наличието на увреждане не е гаранция за интелект, познания и компетентност по проблемите на уврежданията.