Във Варна ще предлагат „услуги за инвалиди“ по ОПРЧР, по проект „За достоен и по-добър живот“. За тези, на които като мен, не им е ясна тая абревиатура, която звучи като лечебна мантра, ще поясня – Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. До тук, добре! Но, аз ставам изключително подозрителна, когато видя да се съчетават понятия от рода на „развитие на човешките ресурси“ и „инвалиди“. Та се позачетох по-внимателно в съществото на гордия проект. И, познайте какво открих? Ами, оказа се, че подозренията ми не били безпочвени.
Това, за което говоря, е Проект на община Варна “Социални услуги за достоен и по-добър живот”, предоствен с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, с бюджет от 192 807 лева, за срок от 15 месеца – http://www.varna.bg/bg/articles/2016/%D0%9E%D0%9F%D0%A0%D0%A7%D0%A0_2_-__%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8_%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B5%D0%BD_%D0%B8_%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80_%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82__.html#.T8w1Hg8Wy8k.facebook.
Е, както сами виждате, поясненията се налагат още със самото заглавие. Веднага се забелязва сходството с народната мъдрост „с чужда пита, помен прави“, т.е. с парите за социални услуги се развиват човешките ресурси. Но не ресурсите на хората с увреждания! Моля, моля! Четете внимателно – търси се на човека работа. И за тази мащабна дейност общинарите от морския град са се понапънали доста, докато изработят една стройна програма от куп никому ненужни поддейности от рода на:
„• Информационна кампания – изработени рекламни материали: 500 броя флаери и 50 броя плакати, които ще се предоставят на социалните служби и неправителствени организации на и за хора с увреждания; (преставям си нещо от рода на картинки на загрижена чиновничка, решаваща многолемата „на всеки инвалид по готвач, чистач, масажист и да не забравяме – аниматор!!!, бел. моя)
• Разработване на индивидуални оценки на потребностите от социални услуги на кандидатите за потребители; (моята представа за това е групи от по трима-четирима медицински експерта, вдигат и пускат ръцете и краката на инвалида, оценявайки потребностите му от личен тоалет, бел. моя)
• Подбор на потребители на услугата “Домашен помощник” Анализ на съществуващите бази данни от индивидуални оценки ще бъде съставен лист на нуждаещите се от социални услуги; (това, което си представям при тази ситуация никак не е весело, защото как бих могла да си представя тези, които, по незнайни критерии, не са издържали на подбора и са отпаднали, бел.моя)
• Подбор на домашните помощници; (ето тук вече картинката, която се открива пред очите ми у шарена и весела – безработни от всякакъв вид и род, забравени от род и родина вишисти, роми и неграмотни, радостно решават проблема си за срок от 15 месеца и ще взимат, о, небеса!!!, минималната работна заплата, бел. моя)
• Изработване на индивидуални графици за предоставяне на услугата “Домашен помощник” на всеки потребител; (това с графиците изкарва от въображението ми няколко детески чиновници, които иначе нямаше какво да правят през работното си време, проклинат варненските инвалиди, задето са им създали работа за няколко седмици, бел.моя)
• Сключване на Тристранни договори с потребителите за предоставяне на услугата “Домашен помощник” и работа с тях за изясняване на правата и отговорностите на всички страни по договора (права и отговорности на потребителя и неговите близки, права и отговорности на прекия доставчик – домашен помощник, права и отговорности на бенефициента – доставчик на социални услуги, други партньори); (тук вече трябва да призная, че малко се пообърках с тоя тристранна група. Визуализирах си я като ламя триглава, Ненаситница, чийто глави са коя от коя по-кръвожадни, но най-странното беше, че аз, с моята природна наивност, смятах, че бенефициент по проект за услуги в общността би трябвало да бъде човекът с увреждане, а то се оказа, че това било доставчикът на услугата, т.е. общинатааааа…видяхте ли сега – имаш крава, пиеш мляко…и т.н.! бел. моя)
• Обучение на домашните помощници за предоставяне на качествени услуги; (ето на това място фантазията ми се развихри и пред очите ми се разкри изключително весела картинка – безработни дами и господа се мъчат да обуват и събуват гащичките на някой натъпкан с памук и позакърпен тук-там Бъстър, Честър, Ганчо, редник Петров или както там се наричат чучелата, с които се провеждат целеви обучения.Само дето не бях сигурна за кого повече да ми домъчнее – за Бъстъра или за човека с увреждане, когото тези „обучени експерти“ ще трябва да обслужат по-късно. бел.моя)
• Предоставяне на социалната услуга „Домашен помощник” на потребителите.“
Не мога да опиша колко сърдечно ми стана на душата. Няма по света такова мило и слънчево място като Република България, в което услугите за хората с увреждания се предоставят с толкова загриженост, с толкова топлина и далновидност. Чак ми дожаля за тия тихи труженици от социалния фронт, които жертват дните и нощите си за да мислят за нас, хората с увреждания. А ние? Ние сме пълни неблагодарници, като не оценяваме това, което се прави за нас! Срамота!
И в цялата тази програма никъде не видях на човекът с увреждане да се даде правото да решава сам по какъв начин смята да живее достойния си и по-д обър живот – лелки и чичковци правят това вместо него.
Ми, вземете се спрете, бе хора! Стига сте ни глезили, нас, тунеядците – българите с увреждания! Стига сте се грижили за нас! Ми то какво е това – ще оценявате нашите лични потребностите, ще ни търсите безработни хора, които да ни обгрижват, ще обучавате тия хора и ще ги правите експерти в областта на миенето на зъбки и дупета, ще харчите луди пари, които глупавите богаташи от ЕС отпускат за истинска социална дейност! А-а-а, ама то това на нищо вече не прилича! Защо не вземете да ни се обидите и да ни зарежете, да си ни дадете отпуснатите пари, пък ние да си трошим главата след това, сами да си търсим, наемаме и обучаваме тези, които ще вършат за нас всичко, което ние не можем да направим сами, сами да решаваме от каква подкрепа и грижа имаме нужда, сами да определяме кой, кога и колко да работи за нас. Ами ние вече затлъстяхме и затъпяхме от тия ваши грижи, скъпи състрадателни чиновници от общини и министерства.
А! И още нещо – спрете да си решавате купищата ваши си проблеми от рода на непрекъснато растящата безработица, с подмяна на понятието „грижа в общността“! Защото това, което правите с парите по европейските финансиращи програми, със стотиците хиляди левове, НЕ Е ГРИЖА В ОБЩОНСТТА! То е само грешен начин да се харчат много пари за грешните цели. Аз наричам това ЗЛОУПОТРЕБА!