Здравейте, приятели!
От днес започвам да раздавам мартенички. Мартенички за всички, които са слушкали и много са… ПАПКАЛИ. Папкали, ама нашите парички.
От днес започваме публикуването на докладите на организациите-членове на НСИХУ, с които обосновават исканията си за субсидиране на дейностите им с пари от Държавния бюджет за 2012 година. Или казано с други думи – ОТНОВО нашите пари.
Забавна литература се оказаха тези доклади. Посмях се доста и именно затова реших, че толкова весело четиво трябва да бъде споделено с приятели. Нарекох рубриката си „Мартеничките на Нина“, защото документите, които прочетох, се оказаха съшити с бели конци и през тях минава една дебела червена нишка – нишката на прахосничеството, безотговорността и неумението да се работи по проблемите на хората с увреждания в България. Безхаберието го оставих да бъде оная игличка, с която закачаме мартеничката на ревера си, че да ни боцка и да не ни дава мира.
Ето и първата ми мартеничка:
Коментарът ми по Доклада на Съюза на глухите в България Doklad SGB, член на НСИХУ, за отпускане на субсидия от Държавния бюджет за 2012 година:
Както сами виждате, става въпрос за доклад, с който едни хитреци се опитват да изкрънкат от държавата пари. И то големи пари. Нека тръгнем по червената нишка и да видим за какво става въпрос. Тотално погрешно разбиране на понятието интеграция, защото в дневни центрове и клубове по интереси, с командировки, предназначени за издирване и излавяне на хората с увреден слух интеграция не се постига. Просто се харчат грешни пари. И то големи пари. Само погледнете в края на доклада и забележете за какви „текущи разходи по издръжка“ става въпрос. Съгласна съм, че спортуването е добра идея, но „тих шах“??? Много ми се иска да чуя шумния шах. Освен това, щом става въпрос за спорт, от къде на къде Съюзът ще финансира такива дейности? Какви са разумните причини и конкурсите за красота на дами с увреден слух „Мис Тишина“ да бъдат смятани за международна дейност на съюза. Мили дами и господа от СГБ, всичко това е друга бира и вие безсрамно спекулирате с увреждането на хората.
Споменава се за прожекции на филми със субтитри, субтитриране на филми и за всякакви други прекрасни неща, наистина потребни и необходими на хора, които имат проблеми със слуха. Само че защо по клубове по интереси? А какво правят хората, чиито интереси не съвпадат с тези в клуба, но имат проблеми със слуха? И в същото време няма следа от водене на каквито и да е политики в тази насока. Но виж, това обмяната на опит, командировките, издръжката на офисите, заплатите на чиновници, които имат нужда от пари за, цитирам: „усъвършенстването на уменията и повишаване на знанията на ръководните кадри и Териториалните и районните структури на съюза ….за професиоцалната им работа пo места“, всичко това са все неща, които плачат за финансиране и без пари за такива разходи интеграцията на хора с увреден слух изобщо не може да се случи.
Реших да потърся в Интернет как стоят нещата с жестомимичния език и превода. Написах в търсачката на английски sign language и, още недовършила писането, ми се отвори едно меню, което се опита да ми помогне като ми предложи следните опции: sign language, sign language basics, sign language lessons, sign language for children, sign language dictionary. След това исках да потърся и на български език „жестомимичен език“. Още по средата на писането отново ми се отвори спомагателно меню, но за моя огромна изненада всичко, за което ме подсещаше търсачката, бяха седем-осем производни на думата „жесток“. Накрая все пак видях няколко картинки на жестови знаци, между които и следната картинка –
и то отново на чужд език, но жестът и изразът вече така дълбоко са навлезли в интернационалната фразеология, че няма нужда от превод и обяснения.
Е, и ако това не е показателно, здраве му кажи.