https://gma.yahoo.com/mom-baby-down-syndrome-mail-letter-doctor-suggested-185205470–abc-news-parenting.html
На Кортни Бейкър написването и изпращането на това писмо ѝ отнело повече от година. Тя мислела за него още от времето, когато била бременна със специалната си дъщеричка Емърсин Фейт.
Бейкър разказва пред ABC „Знаех колко е важно да напиша това писмо преди още Еми да се роди.“
Майката от Санфорд, Флорида и нейната 15-месечна дъщеря, най-накрая, в края на май, пуснали писмото, адресирано до лекаря, който им поднесъл пренаталната диагноза на момиченцето – синдром на Даун. След това разказала историята си в страницата на Паркър Майлс във Фейсбук, където била споделена хиляди пъти.
Бейкър споделя, че докторът предложил бременността да бъде прекратена. Дори и след като отказала, жената не спряла да се чувства притисната.
„Всяко действие, от отварянето и затварянето на пощенската кутия до вдигането на червеното флагче, приемах като мое последно, споделя Бейкър. – Нямах представа как би могъл да реагира докторът на писмото ми, но имах вярата, че Бог ще сътвори моето чудо и ще внесе промени във всяко сърце.“
Ето какво написала майката в писмото до лекаря:
Уважаеми Докторе,
Наскоро една моя приятелки ми разказа, как нейният пренатален специалист, виждайки детето ѝ на монитора, възкликнал „Той е перфектен!“ Когато синът ѝ се родил със синдром на Даун, тя завела момченцето при същия лекар. Той го погледнал и се усмихнал: „Нали Ви казах – той Е перфектен!“
Нейната история ме раздвои. Докато бях толкова благодарна за преживяното от приятелката ми, аз се изпълвах с тъга от това, което получих аз. Така ми се искаше Вие да бяхте онзи лекар.
Дойдох при Вас в най-трудното време в живота си. Бях ужасена, разтревожена и напълно отчаяна. Все още не знаех истината за моето бебе и това беше нещото, от което имах отчаяна нужда да получа от Вас. Но вместо подкрепа и окуражаване, Вие ми предложихте да убия детето си. Аз дори името ѝ Ви казах, а Вие отново ни попитахте дали сме наясно колко ще се понижи качеството на живота ни, когато ни се роди бебе със синдром на Даун. Предложихте ни да премислим отново решението си да продължа бременността си.
След тази първа визита, ние се страхувахме от срещите си с Вас. Вие направихте този период от живота ми най-труден, защото никога не ми казахте истината за моето момиченце. Тя беше перфекта!
Не съм сърдита, не съм огорчена. Просто съм много тъжна. Тъжна съм, защото мъничките сърчица, които всеки ден виждате, не Ви изпълват с безкрайна възхита. Тъжна съм, че сложните детайли и чудото на тези малки пръстчета и ръчички, дробове, очи никога не са спирали дъха Ви. Тъжна съм, че имахте толкова погрешното мнение, че бебе със синдром на Даун щяло да понижи качеството ни на живот. Сърцето ми се къса, като си помисля, че може би сте казвали подобни неща на други майки, казвате ги дори и днес. Но най-много ме натъжава това, че Вие никога няма да имате привилегията да познавате моята дъщеря Емърсин.
Знаете ли, Емърсин не само обогати качеството на живота ни, тя влезе в сърцата на хиляди. Тя ни дава смисъл и радост, за които нямам думи да опиша. Тя прави усмивките ни по-широки, целувките ни по-сладки, кара ни да се смеем повече, отколкото сме могли да си представим. Тя отвори очите ни за истинската красота и любов.
Моля се на никоя друга майка да не ѝ се налага да премине през това, през което аз минах. Моля се и за това Вие също от сега нататък да виждате чиста обич и красота във всеки запис на ултразвука.
Моля се, когато видите следващото бебе със синдром на Даун, с обич закътано в утробата на мама, да погледнете тази мама, да си спомните за мен и да ѝ кажете „Вашето бебе е перфектно!“
Пред ABC Бейкър споделя: „Надявам се някой ден този лекар да види Еми. Надявам се добре да види това, което съм написала. Еми е доказателството, че децата със специални нужди са ценни и могат да променят света. Тя прави точно това сега.“