На 5-ти май с чиста съвест мога да кажа, че ни беше празник. И то, не защото е Европейският ден за независим живот на хората с увреждания, а защото ние от Център за независим живот решихме да го отпразнуваме с една изложба. Изложба от картини, сътворени от нас, хора с и без увреждания, млади и стари, работещи, учещи, студенти, правозащитници, хлапаци. Изложба, която създаде приятелства, запозна ни един с друг и откри в самите нас неподозирани умения и емоции. Всеки един от нас успя да зърне още едно свое Его и то се оказа топло, слънчево, добро. Затова и картините ни са такива – зареждащи с топлина, със слънце и доброта.
Подредихме специалната си изложба във фоайето на СИТИ МАРК АРТ Център, бившето кино Левски (за по-възрастните читатели, които още го помнят). Забележително място с едни прекрасни хора, които работят там. Мястото е изключително приятно и красиво като интериор и дизайнерско решение. Но не е само това! СИТИ МАРК АРТ Център е напълно достъпен за хора с увреждания! И като казвам напълно достъпен, имам предвид точно това – напълно достъпен! Като започнем от широките и удобни асансьори, та свършим с достъпните тоалетни и сцена! Тук му е мястото да изкажа от свое име и от името на всички софиянци с увреждания благодарност към собственика на Центъра господин Христо Киров, който е постигнал тази достъпност, само защото, както той сам каза, за него всички хора са ценни и всички хора имат право на достъп до изкуството във всички негови форми. Сполай Ви, господин Киров! Да даде Бог повече хора като Вас!
Нека кажа малко и за изложбата. Тя стана факт благодарение на проект „Изкуство на върха на пръстите“, финансиран по програма Култура на Столична община 2016 г. Картините творихме ние, млади и стари, работещи и все още учещи, хора с и без увреждания. На техниките ни научи госпожа Ралица Кискинова, която отдели от своето ценно време, за да бъде с нас и да ни подскаже, че у всеки от нас спи по един художник и да ни научи как да го събудим. За мен лично, тези арт ателиета бяха изключително преживяване – накараха ме на стари години да се почувствам една добра вълшебница, която с един замах на ръката си оставя върху бялото платно я цвете, я цяла пролет, я избухването на свръхнова. Много ми липсват. Липсват ми и прекрасните млади хора, с които се смяхме, мацкахме се, творяхме не само картини, но и добри приятелства. Щастлива съм, че бях част от тази магия!