Първият в историята на българските политики по уврежданията Закон за личната помощ (ЗЛП) влезе в сила от 1 януари 2019 г. (обн. в ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) след дълги протести и сериозен натиск от страна на родители на хора с увреждания – гласът на самите хора с увреждания обаче не беше чут. Този нормативен акт регламентира нов вид подкрепа за хората с увреждания и заявява цели, свързани с „упражняване на правата им, за пълноценно участие в обществото, за извършване на дейности, отговарящи на индивидуалните им потребности от личен, домашен или социален характер и за преодоляване на бариерите на функционалните им ограничения“. Механизмът е основан на гарантирана от държавата финансова подкрепа, предоставяна в зависимост от индивидуалните потребности на всеки ползвател и при зачитане на избора им за това кой да бъде асистент. Година по-късно ЗЛП беше променен и допълнен (обн., ДВ, изм. и доп., бр. 103 от 4.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.), така че да се запазят ограничителните параметри в него, които трябваше да отпаднат през 2020 година.
Политиката за предоставяне на лична помощ създава механизъм, при който всеки човек с увреждане и затруднения в ежедневното обслужване получава целево финансиране, определено въз основа на индивидуална оценка на потребностите, разгледана и одобрена от публичен финансиращ орган. Средствата за лична помощ могат да се разходват само и единствено за заплащане на асистентския труд, за получаване на подкрепящи и овластяващи услуги и за администриране на формалностите, свързани с наемането на асистенти. Средствата за лична помощ подлежат на пълна отчетност.
Анализът от първата година изпълнение на ЗЛП показва, че законът не постига заявените цели, а именно да подпомогне независимия живот на хората с увреждания. Отчетливо се наблюдават няколко [тревожни] тенденции: (1) преобладаващата част от асистентите са роднини на хората с увреждания, което от своя страна води до заключението, че (2) механизмът на личната помощ е инструмент за подпомагане на семейния бюджет, а не подкрепа за еманципация на ползвателя с увреждания. И не последно място по важност, (3) използването на ЗЛП в сегашния му вид води до задълбочаване на зависимостта на хората с увреждания от семейството като допълва физическата (поради наличие на увреждане) и емоционалната (поради естествена роднинска привързаност) с финансова (доходите на семейството зависят от заплащането за асистентския труд).
Пълният текст на анализа може да видите в секцията Наблюдателница на сайта ни или да го изтеглите директно от този линк.
„Проектът “Включеност и увреждания” се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 134 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект “Включеност и увреждания” е “да генерира методика за наблюдение на политиките по уврежданията, която да дава – по обективен и научно обоснован начин – доказателства за целесъобразността на определени политики”“.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Център за независим живот и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.