Това е месецът на олющена светлина и по-тънки воали между световете. Това е годината, в която светът поставя нови воали и тества нови ценности. Маските са преобладаващо физическо покривало, и то не само за Хелоуин. Зрящи хора казват, че е трудно да разпознаете другите, които носят маски. Тъй като винаги нося дълъг бял бастун, лесно се забелязвам, забулена или не.

След повече от шест месеца изоставям първата си платнена маска. Защитният й вътрешен памучен слой се пере два пъти седмично. Тя се разтегна малко от много маскирано говорене и известна доза усмивки. Считам се за последовател на правилата. Нося маската публично и това включва и жилищния комплекс, където живея. Не мога да осъществявам реална физическа дистанция, защото съм сляпа. През март хората, които могат да шият, ни спасиха. Те събраха парчета плат и ластик срещу първоначалния ужас. Сега маските са навсякъде.

Имам три маски от плат. Това е някак невероятно. Колко дълго ще е необходим този воал? Колко правила може да ни наложи този вирус?

След това дойде пътуването преди две седмици до универсалния магазин. Не бях ходила там малко отпреди COVID. Те искат да носят се маски и ръкавици.

Исках топли чехли за спалня. С моята приятелка Тери сложихме ръкавици.

Ръкавиците бяха добре, докато не пожелах да разбера структурата на вътрешността на чехъла. През ръкавиците се усещаха големи форми, но за мен всяка текстура беше изчезнала. Не можех да разбера чаша за бира ли държа или плюшено мече. Това обикновена подплата за пантофи ли е или козина?

В този момент, когато не разбрах това, което исках да знам, аз се противопоставих на правилото за пандемия на магазина. Свалих една ръкавица и проверих със среден и безименен пръст. Много козина. Моят бунт отне около 45 секунди.

Смених ръкавицата и не ме хванаха. Сега не се ли страхувам достатъчно или съм свикнала с това нормално? Уморена ли съм от това нормално?

Магазинът нямаше тези чехли в моя размер. Тръгнахме, без да купим нищо.

Има толкова много воали – физически, технологични и воали на честта и доверието. Бях изненадана, че моите ценности като сляп човек не съвпадат с воала ми на вяра като последовател на правилата.

Избрах различен магазин (Wal-Mart), без правила за ръкавици и намерих спалните си пантофи. Без ръкавици Wal-Mart прави по-малко безопасен, но по-достъпен. Това е интересен избор. Може би, ако имах човек, който може вербално да описва добре нещата?

Седмица по-късно отидохме в Dollar Tree с Ейнджъл, която е добре описващ човек, непрекъснато я молех да ми описва неща – кошници, камбани, купи. Описването означава докосване, без ръкавици.

И тогава съседката ме покани на пица. Апартаментът й е недалеч от моя. Мислех си, че бих могла просто да отскокна до тях без маска. Излязох от вратата си и чух как се движат хора. Замръзнах – хванаха ме! Но по-младите мъже просто попитаха дали имам нужда от помощ. Разсмях се, обяснявайки пътуването си без маска. Те също се засмяха. Те бяха любезни, но аз се върнах за маската. Разбира се, щом я сложих, не срещнах други хора.

Воали и ценности. Възприятия и поведение. Нови правила, които стават твърде нормални или изтощителни. Ще се опитам да се справя по-добре.

Нанси Скот

Превод – Нина Жишева