Работата от вкъщи се превърна в „новото нормално“ за много от нас по време на пандемията от COVID-19. Въпреки че това очевидно има своите недостатъци, една група може по-специално да се възползва много: хората с увреждания.

Това е важно, тъй като хората с увреждания често са в значително неблагоприятно положение на работното място. Изследванията показват, че те често се сблъскват с негативни стереотипи и нагласи от трудоспособни колеги и са изложени на по-голям риск да бъдат уволнени при криза като тази.

Способността да се работи от вкъщи е настаняване, което може да бъде от полза особено за със затруднено придвижване, които се затрудняват или им е скъпо да пътуват извън дома или тези, които се нуждаят от гъвкавост, за да се справят с чести почивки от работа, например за медицински или лични нужди.

Като съдиректори на Програмата за изследване на хората с увреждания Rutgers, ние се фокусираме върху разбирането на икономическото, политическото и социалното включване на хората с увреждания. Ако последицата от пандемията е нова готовност сред работодателите да отговорят на исканията за работа от дома, това може да доведе до по-добро бъдеще за тази маргинализирана група.

Предизвикателства на работното място

Проведените от нас и други одиторски проучвания на работодатели показват, че работодателите са по-малко склонни да проявяват интерес към кандидатурите за работа от хора с увреждания, дори когато техните автобиографии са идентични с тези на останалите и уврежданията са без значение за изпълнението на работата.

Други проучвания показват, че веднъж наети на работа, много работници с увреждания трябва да се борят с негативни стереотипи и нагласи от ръководители и колеги, които ограничават кариерния им растеж и качеството на техния трудов живот. Докато помещенията за хора с увреждания обикновено се приемат добре от колегите, те понякога могат да предизвикат ревност и негодувание.

Служителите с увреждания също се сблъскват с разликата в заплащането след отчитане на продуктивни характеристики като образование и трудов опит и е по-вероятно да бъдат съкратени от работодателите, когато бизнес климатът е влошен.

Поне някои от тези бариери при заетостта могат да бъдат намалени, като се работи от вкъщи. Работодателите може да са по-склонни да наемат работници с увреждания за домашни длъжности поради по-малка загриженост относно необходимостта да им се осигурят достъпност и гъвкавост на работното място.

Работата от дома (РОД) се превръща в норма

Пандемията, която направи работата от дома обща за голям дял от работната сила, може да се разглежда като масивен тест за способността и желанието на работодателите да наемат работници.

Работата от вкъщи може да бъде законово приложимо „разумно приспособяване“ съгласно законовите уредби, въпреки че това зависи от работните задачи и други обстоятелства. И все пак някои работодатели са били устойчиви на всякакви условия за настаняване на работници с увреждания.

Днес фактът, че много работодатели са готови да наемат всякакви работници, независимо от увреждането поради кризата, разочарова някои хора с увреждания, на които преди това е било отказано такова наемане.

Въз основа на нашите изчисления на данните от Бюрото за преброяване на населението хората с увреждания – особено тези с увреждания със затруднена мобилност – вече са с 20% по-склонни да работят от къщи. Но с по-малко от една трета от хората в трудоспособна възраст с увреждания, заети през 2019 г., е много възможно милиони други да могат да работят, ако повече работодатели предлагат това настаняване.

Ясното разрешаване на повече домашна работа не освобождава работодателите от задължението да създават по-приветливи и достъпни работни места. Но това може да ги накара да разберат какво могат да постигнат работниците с увреждания, когато им се предостави шанс, вместо да се опитва да ги прехвърли в традиционното работно пространство. Това може да помогне да се гарантира, че техните нива на заплащане и повишения се определят по-скоро от действителната работа, а не от неподходящи стереотипи и офис динамика, които могат да поставят в неравностойно положение работниците с увреждания.

Това не е, за да се игнорира катастрофалната загуба на милиони работни места в настоящата криза, която вероятно ще засегне особено хората с увреждания. Без да се минимизира настоящата разруха, струва си да се помисли как структурата на работата може да се промени, когато кризата отмине и икономиката в крайна сметка се възстанови.

И така, след като пандемията отшуми, ще се върнат ли работодателите към предкризисния начин на мислене за работа от дома? Или повече от тях ще осъзнаят, че работата от вкъщи може да бъде от полза както за служителите, така и за компанията – и че това е едно наистина разумно приспособление за служителите с увреждания?

Лиса Чър

Превод – Нина Жишева