Понякога, когато наричам себе си увредена, това е обяснение за реалността или причина за рутина. Това е естествено освобождаване на гняв, досада, раздразнение и тревожност. Това е гневна значка в чест на силата и решителността. Друг път е онази голяма алена буква, която е толкова голяма и червена, че не мога да контролирам нейния пламък.

Когато наричам себе си увредена, това е трептене, поглед, разпитване или любознателен отблясък. Не по-ярък от любопитното око на минувача, от моята реакция, когато видя отражението си огледалото, преброявайки белезите си, следите и синините си и се чудя: „Откъде дойде тази, новата, на коляното ми?“

Когато наричам себе си увредена, постоянно подръпвам дрехите си, оплаквам се, че битката с плата понякога е изгубена безвъзвратно – памук, коприна, полиестер и деним не винаги искат да стоят красиво върху седящото ми криво тяло. Ето защо поставих табелата „Съблечи се“, жилището си. Тя настройва краката, гръбнака и шията ми, мускулите и костите им светят от огнена болка, така че седя колкото мога изправена. Тя е желанието ми да се слея безпроблемно с тълпата, докато се надявам все пак да бъда забелязана.

Когато наричам себе си увредена, признавам, че независимият живот, изборът, опитът и възможностите не са невъзможна мечта, но са логистичен кошмар. Това е непосилен курс на креативно, нестандартно мислене. Познаването на адаптацията и решаването на проблеми е необходима, понякога минута по минута част от този живот.

Когато наричам себе си увредена, това е колекция от преживявания, непрекъснато преобръщащи кантара между мъка и благодарност. То е загубата на скръбните възможности, отказът на достъп, прекратените отношения и способностите са откраднати Но също така получавам изцеляваща благодарност за сърцето и очите, ума и гласа ми – което ми позволява да виждам света през ултра-състрадателен обектив, разпознавайки и неприемайки несправедливости или неравенства. Това увеличава капацитета ми за връзки и взаимоотношения, завинаги обвързани чрез разбиране на стигми и осъзнаване.

Когато наричам себе си увредена, това е факт – не мога да споря с реалността. Вместо това трябва да се предам на физическото си тяло; без значение дали съм бавна, мудна, изпълнена с болка и сериозен риск от падане, това тяло е мое.

Когато наричам себе си увредена, това е горда истина, дълбоко удовлетворение от всичко, което съм постигнала. Това е страх за моето бъдеще, но и празник на настоящето ми.

Когато наричам себе си увредена, това е поход в знак на солидарност с милионите хора, които знаят несправедливостта, чувстват неравенството и упорстват в борбата.

Когато наричам себе си уредена, ми е известно, че съм повече от етикет, залепен от общественото мнение. Аз съм аз поради толкова много причини и не съществува друга, която бих предпочела да бъда.

Моли Милър

Превод – Нина Жишева