„Само ако очите ни можеха да виждат душата ни, вместо тялото. Колко различна би била представата ни за красотата. ” – Неизвестен автор

Тъй като синът ни Харви Джеймс Томпсън се роди през август 2017 г., аз често съм разсъждавала кога или дали бих споделила мислите си относно въпроса, който ми зададе лекарят, когато бях бременна четири месеца и седях в кабинета му. Той ме погледна директно в очите и ме попита: „Защо смяташ да задържиш това дете?“

Малко преди това той ни съобщи новината, че нашето скъпо момче, растящо вътре в мен, е диагностицирано със синдром на Даун и по онова време аз нямах идея как да разбера въпроса му, та какво остава да му отговоря. Нямах и най-малка представа дори какво представлява синдромът на Даун. Взирах се в доктора в кабинета му, стисках юмруци, тялото ми се потръпваше от ужас и вледеняващ страх и в същото време усещах движенията на сина ми в корема. Тогава аз, Сара Томпсън, не знаех как да отговоря на въпроса му. Докато се стаих, затворих очи, поех дълбоко въздух и усетих как този енергичен отговор се стича в душата ми и възкликнах, „защото това е синът ми!“

Истината е – бях ужасена. Не знаех нищо за синдрома на Даун. Никога не съм познавала някой със синдром на Даун и след няколко насоки към лекари след нашата диагноза, ни казаха само не особено хубавите неща за синдрома. Лекарят говореше за раждането на нашия син, говореше за някои от притесненията, които имаше със синдрома на Даун, но ушите и умът ми се затвориха напълно за тези думи и за всяка обществена норма, която се опита да влезе в съзнанието ми. Всякакви религиозни вярвания или минали мисловни модели бяха напълно изчезнали. Вече не слушах; мозъкът ми се беше предал напълно и вътрешното ми същество пое пълен контрол над тялото ми. В мен оживя някаква жизнена сила, по-мощна от аналитичния ми мозък. Душата ми се беше събудила официално, за да ми помогне.

Прегърнах всички тези нови трептения и вибрации. Спомням си как тялото ми се тресеше от нерви и попитах вътрешното си аз: „Това ще бъде ли добре? Мога ли да направя това? ” Често все още разказвам тази история на близките си приятели и семейството си и обяснявам, че вярвам, че синът ми е говорил с мен, докато е бил в корема ми. Интуитивно го чух да казва: „Всичко ще бъде наред, мамо. Можем да направим това. “

Две години по-късно, когато нашето красиво, здраво, растящо дете тича около къщата ни, сякаш собственикът е той, бих искала да кажа на моя лекар това: „Позволих си да спра да прекалявам с анализа. Излязох от мозъка си и за първи път в живота си се гмурнах дълбоко в душата си. Погледнах дълбоко в сърцето си и намерих насоки там. Чувствах, че това е най-доброто решение за нашето семейство.“ Бях прекарала безкрайни часове в сърфиране в Интернет за отговори относно синдрома на Даун. Анализирах всяка информация за синдрома на Даун, на която попадах и това ме изведе на най-мрачното място, което някога съм била. Налагах си да пропускам много от нея покрай душата си да се доверя на инстинктите си.

Разказах този опит на една бъдеща майка, преминала през пренатално изследване за генетични отклонения и съветите ми са наистина от сърце.

„Ако получите положителния си тест за тризомия 21, знам колко плашеща може да бъде тази новина. Но моля, като една полезна алтернатива на информационното претоварване, което получавате, опитайте се да медитирате, навлизайте дълбоко в себе си. Не всички наши отговори се намират на повърхността, в книга, онлайн, текст или в нашите аналитични умове. По дяволите, дори собственият ми лекар нямаше отговори и аз избрах да запазя сина си искрено го обърках. Доверете се на интуицията си, доверете се на вътрешните си инстинкти, на душата си, отворете сърцето си. Чрез всички тези красиви органи вътре можете да почувствате. Нека те помогнат, нека да ви бъдат водачи и да ви извадят от едно от най-мрачните места, в което може би сте влизали някога. Позволете си да почувствате светлина и да получите отговори за семейството си.“

Така че, по-добре късно, отколкото никога, сега мога да отговоря напълно на въпроса на моя лекар със сила, състрадание и честност. „Избирам да запазя сина си, защото вътрешно и енергично чувствам, че всичко ще бъде наред и ще го обичам повече от самия живот.“

Сара Валикет-Томпсън

Превод – Нина Жишева