Наскоро имах някои преживявания, които бяха доста неприятни, докато пазарувах. Сигурна съм, че много от вас с ограничена подвижност може да са преживели същите неща като мен.

Имах астматичен пристъп, както и изпитвах значителна болка болното си коляно. Имам артроза в това коляно и беше много подуто и изключително болезнено. Разходките отнемаха доста усилия и аз разчитах силно на бастуна си, за да се придвижвам. Имах нужда от бастуна си заради дишането и болката в коляното. Придвижването ми беше бавно и трудно.

Първо, в един доста голям магазин си купих конци за бродиране и си проправих път до точката за чакане. Бях на две крачки от мястото, където се нареждаха на опашка, когато една дама, по-възрастна от мен, но без видими проблеми с подвижността, се втурна пред мен и отиде директно до касата. Да кажа, че бях обидена, би било меко казано. Тя имаше доста богат пазар и отне цяла вечност, а аз се борех с болката и усилието да стоя и да чакам. Но това, което все още ме изумява, е очевидното умишлено възползване от трудното ми придвижване, за да ме изпреварят. Имам ли право да се бъда ядосана?

Около час по-късно носех кош с няколко ягодови растения до касата на много голям железарски магазин. Наистина се борех с бастуна, чантата и пазаруването си в кошница. Чувствах се много болна и исках да стигна до колата, за да седна и да чакам, тъй като съпругът ми все още имаше много повече пазаруване и търсене. И отново, когато стигнах до пътеката към касата, мъж на средна възраст се втурна от лявата ми страна към касата пред мен. Без опашки за него! Този път всъщност се почувствах изключително обидена, но не казах нищо.

Вътрешно изпарих, докато той плащаше за стоките си. Докато плащах за ягодовите си растения, той прекъсна плащането с искане за проверка на това, което му беше начислено. Това беше наистина грубо, докато ме обслужваха и бедният човек на касата трябваше да спре, да се обърне към него и да отговори на въпросите. Мъжът не използваше никакви маниери като „Извинете ме …“ Той очевидно просто си мислеше, че има право.

Освен това държеше стоките си на плота, за да не мога да оставя растенията си! Избутах неговите неща навън, за да мога да сложа растенията си в кутията и това беше последната капка в чашата на моята съпротива и способност да отстоявам себе си. Защо някои хора смятат, че са по-важни от всеки друг?

И в двете ситуации се чувствах много зле. Бях много разочарована. Също така почувствах, че тези двама купувачи наистина са били невежи и неразумни. Случва ли се това на всички с проблем с мобилността? Как се справяте с него? Сякаш нямате значение и не се смятате за равни или заслужаващи уважение. Липсата на мобилност е шанс за тези хора да напредват. Предполагам, че това е форма на тормоз. Изглежда те ни възприемат като някой, от когото могат да се възползват. Дали защото изглеждаме по-слаби?

Може би греша, когато изпитвам такава досада към такива хора. Може би те просто са толкова фокусирани върху себе си, че забравят за трудностите на другите. Може би нямат съпричастност. Може би това е просто съвременният живот, така че те мислят, че трябва да бъдат първи. Може би очаквам твърде много от събратята си. Но тези преживявания ме накараха да се чувствам доста обидена.

Най-хубавата част от деня беше, когато един от продавачите на магазина ме видя да се боря и се намеси и занесе моите ягодови растения за мен до асансьора и след това до колата ми. Тази доброта, след двете други преживявания, наистина ми направи впечатление. Някои хора са мили и ще се постараят да ви помогнат; други са егоисти и се възползват от вашите ограничения.

Явно така се е променил животът, но все пак – трябва ли да премълчаваме, когато накърняват достойнството ни?

Роузи Коина

Превод – Нина Жишева