“Аз съм артист!”
Да.
„Това е моята РАБОТА.“
Ох, добре.
„Наричам го изкуство за долари!“
Добра идея, Чарли.
Но наистина ли това беше добра идея?
Синът ми Чарли има синдром на Даун. По време на гимназията фокусът на кариерата му беше да работи в кухня: зареждане и изпразване на съдомиялна машина, опаковане на хранителни продукти, почистване на маси. И защо това беше неговият фокус? Защото Чарли харесваше храната; той обичаше да яде. За съжаление, той изобщо не обичаше да работи в кухня.
След гимназията Чарли работи с треньор по работа, като сервира закуски за възрастни в дневните центрове. И защо този фокус? Защото Чарли обичаше закуски. Но отново той наистина не харесваше работата.
Съпругът ми и аз се чудехме дълги години как би изглеждала смислената заетост за Чарли. Опитахме се да съобразим неговите умения, комуникацията и степента на независимост с потенциалните възможности за работа. Но това, което искахме в сърцата си, беше Чарли да намери цел в живота си. Радост. Дори общности. Вероятно успех. И просто може би да изкарва прехраната си.
И така, когато Чарли декларира професията си на художник преди шест години, ние го слушахме със сърцата си. Следвахме ръководството му, несигурни накъде води този път и него, и нас.
Но какъв по-добър начин беше да почетем детето си, което от самото начало ни поведе на неочаквано пътешествие, от това да го подкрепим да следва мечтите си?
Това пътуване с Чарли не винаги е било лесно или доходоносно, но той се чувства завършен, намира радост в студиото си, продава произведенията си и колеги по целия свят му изпращат насърчение и подкрепа. Най-важното е, че Чарли се чувства успешен. Той работи усилено и мечтае мащабно.
Така че като цяло идеята на Чарли беше добра. И със сигурност доведе до вълнуващи и неочаквани възможности и връзки.
Съвсем наскоро Чарли си партнира с магазините на Michael’s Stores и това е истински връх в кариерата му в изкуството. Ако се борите за бъдещето на детето си, надявам се това видео (връзка по-долу) да ви вдъхнови. Със сигурност то вдъхновява Чарли – той настоява да го гледа по няколко пъти на ден и с радост да повтаря „Сътворено от Чарли, направено от мен!“
Карън Фостър Френч, лекар
Превод – Нина Жишева