Тиберий Клавдий Цезар Август Германик (10 г. пр. Н. Е. – 54 г. сл. Н. Е.) е римски император от 41 до 54 г. сл. Н. Е. По време на неговото управление той завършва римското завоевание на Великобритания, разширява строителните проекти в цялата империя и потушава многобройни преврати, един от които включва собствена му съпруга. Въпреки че е считан за най-успешния император на Юлий-Клавдий след Август, той е може би най-известен поради физическите си увреждания. Често се популяризира, че Клавдий е получил името си от латинския глагол claudicare, „да накуцвам“, където всъщност думите са етимологично несвързани. Клавдий е роден от рода Клавдий и е само жестока случайност, че е бил така удачно наречен.

В „Животът на дванадесетте цезари“ Кай Светоний Транквилий пише следното:

„…когато [Клавдий] вървеше, слабите му колене отстъпваха под него и той имаше много неприятни черти както в по-леките си моменти, така и когато се занимаваше с бизнес; смехът му беше неприличен, а гневът му още по-отвратителен, тъй като той се разпенваше в устата и пяна се стичаше и от носа; той заекваше и главата му през цялото време се тресеше, но най-вече когато правеше най-малкото усилие…“

Докато някога се е смятало, че Клавдий е страдал от полиомиелит, сега се смята, че е страдал от вродена церебрална парализа. Причинено от хипоксия на мозъка, това разстройство на движението не е наследствено и се появява рано в детството. Светоний дава доказателства в подкрепа на тази диагноза, когато пише, че „през почти цялото си детство и младост той е страдал толкова тежко от различни упорити разстройства, че силата на ума и тялото му е притъпена. . . “ Освен това Светоний разказва, че майката на Клавдий, Антония, често го нарича „чудовище на човешко същество, което природата е започнала и никога не е завършила“. Това може да означава, че увреждането му е било забелязано малко след раждането му.

Кралското семейство разглежда тези физически увреждания като доказателство за психическа немощ и изключва Клавдий от обществения живот и политическия пост. Когато посещавал гладиаторски игри, Клавдий бил принуден да носи наметало, за да скрие увреждането си. По време на неговото посвещаване в мъжественост, церемонията се провежда в полунощ, за да се избегне зрелищността. Клавдий е поставен далеч по наследствената линия. Когато собствената му сестра чува, че някой ден той може да бъде император, тя „открито и гръмогласно се молеше римският народ да бъде пощаден от това толкова жестоко и незаслужено състояние“.

Рим наистина е имал жестоко и незаслужено бреме, но то не идва от Клавдий. През 37 г. сл. Н. Е. на трона се възкачил Гай Юлий Цезар Август Германик, по-известен с прозвището си от детството – Калигула. Докато историята може да помни Клавдий с недъзите си, Калигула е запомнен със своите зверства. Воден или от безумие, или от политическа заплаха, той започнал да екзекутира членове на кралското семейство, но пощадил чичо си Клавдий за собствена забава. В „Римски анали“ Луций Касий Дио пише, че Калигула „би убил Клавдий, ако не изпитваше презрение към него, тъй като последният отчасти по природа и отчасти нарочно създаваше впечатление на голяма глупост“. Въпреки назначаването на Клавдий като съконсул през 37 г. сл. н. е. Калигула измъчвал и публично унижавал чичо си, карайки го да го засипват с маслини, бичуван бил от шутове и дори го хвърляли в река. Стресът, нанесен от Калигула, разрушил здравето на Клавдий, оставяйки го мрачен и болен. Инвалидността, която някога е изтласквала Клавдий от семейството му, сега го прави мишена. Но скоро ще го направи император.

След убийството на Калигула и избиването на императорското семейство Клавдий излиза иззад завеса. Там преторианската гвардия, все още възмутена от скорошните кланета, го открива и обявява за свой император. Обстоятелствата около възкачването му на трона остават спорни за много историци. Преторианските гвардейци пощадили ли са Клавдий, защото го виждат като глупак, когото могат да контролират? Или Клавдий е играл по-активна роля в убийството на Калигула, знаейки, че може да е следващият на опашката за трона? Въпреки че няма доказателства, че Клавдий е имал пряко участие в преврата, забавно е да мислим за Клавдий като за тих човек, който чака да си отмъсти на жестокия си племенник.

Управлението на Клавдий започва не само с първото открито убийство на римски император, но и с първия римски император, избран от военните. След като чул за смъртта на Калигула, римският Сенат обсъдил разрушаването на империята и завръщането към републиката. Когато обаче чули, че преторианската гвардия подкрепя Клавдий, те поискали той да им бъде представен за одобрение. Съзнавайки опасността,  която била напълно реална, ако Сенатът го обсъжда, Клавдий отказал и останал с охраната. Сенатът осъзнава, че е безсилен да се бори с няколко хиляди въоръжени мъже, подкрепящи Клавдий. И така, поощряван от войниците, Клавдий с треперещи ръце приема лаврата на императора.

След смъртта на Калигула и собственото му изкачване на трона, болестите на Клавдий и Рим се подобряват. Той предприема обществени работи в столицата и в провинциите, които са описани като „големи и съществени, а не многобройни.“ Те включват два акведукта, път от Италия до Германия, канал, водещ от Рейн до морето, и канал от Тибър, за да помогне за намаляване на наводненията в Рим.

Клавдий също драстично разширява Римската империя по начин, невиждан от времето на Август. Немощният император успява там, където дори Юлий Цезар се е провалил, завършвайки завладяването на Великобритания. Той изпраща 40 000 войници и няколко бойни слона през Ламанша и след посещение във Великобритания, за да стане свидетел на триумфа си, се връщаэтриумфално в Рим като герой. По време на неговото управление също са присъединени провинциите Тракия, Норикум, Памфилия, Ликия и Юдея.

Въпреки заекването си, Клавдий лично изслушва и съди дела в съда. Древните историци критикуват неговото боравене със съдебни дела: „при разглеждането и решаването на делата той показваше странна непоследователност на нрава, тъй като, както беше внимателен и проницателен, понякога ставаше прибързан и неразумен, понякога глупав и налудничав.“ Но той все пак издава важни едикти, вариращи от морални съждения до медицински съвети. Когато научавал, че господарите са изоставяли болни роби да умрат в храма на Ескулап и, ако се възстановят, да си ги върнат отново, Клавдий постановил, че оздравелите роби ще бъдат свободни. Ако някой господар убиел свои роби, вместо да ги изостави или да им осигури медицинско лечение, той бивал обвинен в убийство.

Въпреки постиженията му, Сенатът се възмущава от възкачването на Клавдий на власт. Той положил усилия да успокои Сената, дори поставя Македония и Ахея обратно под техен контрол. Независимо от това, Сенатът остава враждебен към Клавдий и по време на неговото управление са направени множество заговори за живота му. Зетят на Клавдий е екзекутиран за участие в конспирация, както и третата му съпруга Месалина. Светоний заявява, че по време на управлението на Клавдий, 35 сенатори и 300 рицари са били доведени до самоубийство или екзекутирани. Това само засилва враждебността на Сената.

Управлението на Клавдий започва и завършва с убийството на императора. Въпреки че Сенатът е опитал много преврати, в крайна сметка лошите семейни отношения довеждат до смъртта на Клавдий. Древните историци пишат, че съпругата на Клавдий, Агрипина, е отровила императора или със смъртоносни гъби, или с перо, намазано с отрова, за да ускори изкачването на сина си на трона. През 54 г. сл. Н. Е. Клавдий умира и осиновеният му син Нерон е провъзгласен за император.

Уврежданията на Клавдий може да са попречили на ранния му живот, но той е преживял две имперски чистки и множество опити за убийство, защото хората са го подценявали. Успехът на неговото управление довежда до разширяването на империята, амбициозните инфраструктурни проекти и реформирането на правителството. Историците описват Клавдий като интелигентен, учен и съвестен администратор, както и лесно гневящ се и екзекутиращ. В измислената кинопродукция „Аз, Клавдий“ и адаптацията й към Би Би Си, Клавдий е изобразен като заекващ и непохватен, но и интелигентен и хитър. Това е може би най-известното изображение на Клавдий, тъй като той е бил загадъчен император, който продължава да озадачава историците . Дори самият Август подозирал, че у Клавдий има нещо повече, отколкото се вижда, „във важни въпроси, където умът му не се лута, благородството на характера му е достатъчно очевидно“

Абигейл Клайн Аплър

Превод – Нина Жишева