Започнах да се застъпвам за хората с церебрална парализа, когато бях на 18, след като реших, че искам да направя промяна в света за другите като мен. Тогава все още не знаех, че решението ми да започна да се застъпвам за другите, ще ми помогне да се справя с увреждането си и в моя свят.
Когато се застъпвам за хората с церебрална парализа, се чувствам упълномощена да правя промяна в света, като правя едно нещо, което обичам – да говоря за това, че съм млада жена с церебрална парализа и живея в свят, в който обществото не е напълно наясно какво е това. Когато се застъпвам, изведнъж забравям за липсата на подвижност, която имам в лявата част на тялото си поради ДЦП, и намирам сили да продължа, независимо какви препятствия се изправят пред мен.
Да бъда застъпник на хората с ДЦП ми даде смелост и увереност да споделя моята история в най-добрия смисъл на моите способности, с надеждата, че ще успея да вдъхновя другите да бъдат гласът, който те искат да бъдат. Чрез застъпничество успях да се свържа с други като мен, което ми напомня, че не съм сама и трябва да продължа, въпреки всичко. Застъпничеството ми помогна да стана уверена в способността си да постигна всяко свое решение. Позволи ми и винаги да намирам изхода, за да освободя всичките си емоции от моя опит положително, когато изляза пред света и кажа: „Да, имам церебрална парализа и това е моята история.“
Това, че се застъпвам за хората с увреждания, ми помогна да се гордея с човека, който съм и напредъка, който постигнах като млада жена с увреждане. То ми даде шанса да бъда това, което наистина искам да бъда, без да се притеснявам, че ще бъда съдена от другите.
В крайна сметка аз съм наистина благодарна за дейността си и за това, което тя направи за мен и моята увереност.
Тилия Флорес
Превод – Нина Жишева