Днес получих следния мейл от приятелката и съученичката си от 114-та Английска езикова гимназия в София Капка Панайотова. Посмях се малко, прочетох го няколко пъти, пак се посмях и изпълних молбата й – да го споделя в блога „Системата куца“, защото действително няма по-подходящо място за такава информация, освен в една КУЦАЩА, САКАТА СИСТЕМА.
Е, насладете се и вие, скъпи приятели, на „агентурното минало“ на Капка Панайотова.
FROM:kapkapan@жжжжж.жжж
Thursday, September 27, 2012 4:04 PM
Здрасти Нинка!
Иска ми се да качим “агентурното ми досие” в “Системата куца” със следния текст, който можеш да коригираш колкото си искаш.
Преди време – точно когато диагностицирахме системата в блога – започнаха някакви подмятания за държавна сигурност, службите и прочее комунистически структури, които “създавали организации на хора с увреждания”. Спестена беше целта на това начинание, но – по досещане – сигурно става въпрос за саботиране на СИСТЕМАТА и сегашното правителство! Инсинуацията беше грозна и направена по повод на протести от страна на хора с увреждания в София срещу промени в Наредбата за предоставяне на “Асистент за независим живот”, съчетана с наглата лъжи, че “инвалидите искали да им се дават пари в пликчета”. Тогава – в право на отговор по БНР – коментирах “пликчетата”, а не ДС, защото от ДС не разбирам. Тази година, когато се потопихме в мъглата на субсидиите за национално представителните организации на и за хора с увреждания, когато започнахме да публикуваме информацията за техните бюджети, темата “ДС” възкръсна с по-голяма конкретика: представители на въпросните казионни организации сочат с пръст лошия, а именно мен: Капка е агент на ДС. Разтревожени приятели се чудеха как да ми съобщят новината за моята “принадлежност към органите….”, която се разнася из коридорите на Министерски съвет, Президентство и прочее институции. Реших да подам заявление до комисията с безкрайно дълго име, да си взема документ и да го публикувам в интернет. С изумление разбрах, че съм била “съдържател на явочна квартира” с псевдоним “Преспа”. Именно това публикувам тук и обжалвам решението в съда.
Това, което мога да кажа е, че никой никога не е искал съгласието ми за подобно нещо, никога не съм преотстъпвала жилището си за каквито и да било цели на когото и да било, а в посоченото време държах “явочна квартира” за страхотни купони с колеги от Варшава, с които изпивахме сериозни количества ракия, играехме бридж и си спомняхме с носталгия годините на “Солидарност” в Полша, когато отгоре на всичко бяхме и безгрижни студенти. По същото време превеждах филми в Полския културен център на бул. Руски и се срещах с тогавашните дисиденти.
Няма да се разсърдя на никой, ако престане да си говори с мен. Яд ме е само, че ДС и днес дирижира парада на простотията, невежеството и безобразията. Защото първите сигнали дойдоха, когато обявихме резултатите от анализа на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, когато публикувахме данните, получени по ЗДОИ за бюджетите на национално представените организации на и за хора с увреждания… Очаквах всякакви простотии, но точно това не го бях предвидила, защото никога не съм имала нещо общо с ченгета и агенти…
Такъв е животът и аз продължавам да го обичам, както и да обичам всичките си приятели от последните 20 години и преди това.
Капка Панайотова
Не мога да не коментирам тази вест. Просто не мога!
Не защото съм впечатлена от факта, че Капка Панайотова се оказа една барната агентка. Не се впечатлявам, защото по онова легендарно време, времето на „явочните квартири“ нас изобщо не ни интересуваше държавната сигурност. Интересувахме се от музика (италианска и английска), от това къде са купоните, от дългокосите момчета, които тогава наивно наричаме мъже. А, да, случваше се от време на време някоя и друга книга да прочетем, на кино да идем. Виж, ако в това малко кално картонче бяха споменали нещо от рода на „Млада гвардия“ или „Димитър Благоев“, щях повече да се замисля, че в ония дни черпехме филмова култура от киносалони с такива имена. Че какви други можеше да има тогава… но това е друг въпрос.
Това, което ме напъна отвътре да коментирам зловонната новина, е друго. Тази кал, хвърлена по Капка Панайотова, не бе хвърлена само в нейната градинка. Пръските оплиската и мен, омазаха и много други хора, на които каузата на ЦНЖ не е чужда и работят или се борят за нея, заплашва да дискредитира дори самата кауза. Защо си мисля така, ще попитате. Убедена съм, че е така, защото Център за независим живот е създаден през 1995 година и от тогава до преди няколко месеца функционира и успя да създаде коренно различни и качествени политики и нагласи. Познавам много хора, които ще споделят, че ако нещо в живота им се е променило към по-добро, ако са научили нещо относно това , че и те имат права и че трябва да си ги търсят и да настояват за тях, че и те са хора, чието достойнство трява да бъде зачитано и уважавано, то това им се е случило не къде да е другаде, а именно в Центъра. Дори и такива, които сега хвърлят кал и помия.
И какво се случи изведнъж преди няколко месеца? Явно натиснахме цирея на системата малко по-силно. Разказахме на обществеността и доказахме безнаказаното разхищаване на народни пари.Стреснахме тая задрямала общественост, създадохме опасност кранчето да бъде затегнато. И какво се случва, когато стиснеш цирей? Всички знаем – гнусна и нечиста работа. От тук, от там започнаха да пълзят злобни слухове, че видиш ли г-жа Панайотова е агент на ДС, има досие. Лепнаха на човека етикет, заклеймиха го, но има и още един въпрос, на който изобщо не се и надявам да получа отговор. Доколкото ми стигат познанията, никой не би трябвало да има достъп до тази информация, освен самото лице. Пропускам специалните случаи, когато досиетата на управляващи и политици могат да се отворят и да се развяват в общественото пространство, защото Капка не е нито управляваща, нито е политик…в оня, мръсния смисъл на думата. Та въпросът ми е кой издаде четата? Как така до хора, които са много различни от г-жа Капка Панайотова, допълзя сведнието за досието? Знам, че задавам въпроси, на които никой и никога няма да ми отговори. Но и също така знам и користните цели, поради които се разпространи всичко това. На мен лично би ми било много интересно да науча доколко чисто откъм агентурни приключения е миналото на 90% от председателите и управителите на организациите, намерили място в НСИХУ. Хайде госпожи и господа, Капка Панайотова си показа картончето, дайте да видим вашите? Стиска ли ви? Съмнявам се!
И още само едно нещо, като за край. Няма да успеете да съсипете Център за незамисим живот, защото той заживя живот, отделен от Капка Панайотова или от която и да е личност. Защото каузата на Центъра е кауза на хиляди хора, които няма да спрат да се борят за достойнството и живота си.
Аз оставам с представата за бесен хищник, който, в желането си да ухапе болезнено някого, си гони безумно опашката и от зейналата му паст капе пяната на безсилна злоба… Отвратително опасен, изключително заразен, но все пак обречен.