На 11 март 2025 г. Център за независим живот проведе уебинар, част от проекта „Невидимата сила: Жени с увреждания с права“, финансиран от Български фонд за жените. Дискусията събра експерти, представители на институции, социални работници и самите жени с увреждания, за да повдигне въпроса: Каква е реалността за жените с увреждания в България и доколко техните права са защитени?
Изследването на Венелин Стойчев: Какво ни казват данните?
Социологът Венелин Стойчев представи резултатите от проучване, проведено в рамките на проекта, което разкрива тревожни тенденции. Данните показват, че обществото възприема жените с увреждания предимно като обекти на грижа, а не като пълноправни личности със собствени желания и потребности. Повечето анкетирани признават, че не са се замисляли за специфичните предизвикателства, пред които са изправени жените с увреждания. Изследването също така разкри, че достъпът до правосъдие е силно ограничен – дори когато има нарушения, жертвите рядко подават жалби поради страх, липса на информация или недоверие към институциите.
Институционализацията – живот без избор
Още в началото на уебинара стана ясно, че жените с увреждания често попадат в капана на институционализацията – система, от която „излизане няма“, както коментира една от участничките. Споделени бяха потресаващи примери за липса на лична автономия: отказ да станат приемни родители, ограничения при даряване на кръв или органи и дори пълна социална изолация в специализирани институции.
Законите съществуват, но не работят
Юристи и експерти подчертаха, че макар законодателството формално да гарантира права, на практика механизмите за тяхната защита са крайно неефективни. Оказва се, че жените с увреждания не само че не могат да оспорват административни решения, но често дори не са информирани за алтернативите си. Представители на институцията на омбудсмана подчертаха, че гражданският сектор трябва да използва механизмите на държавата по-активно, за да доведе до реална промяна.
Финансирането на социални услуги – проблемът, за който никой не говори
Един от най-болезнените въпроси, повдигнати по време на дискусията, беше начинът, по който се финансират социалните услуги. Според анализи на Центъра за независим живот, значителна част от средствата, предназначени за подкрепа на хората с увреждания, не стигат до тях, а се разпределят между институции и доставчици на услуги. В резултат много жени с увреждания се превръщат в „съвременни роби“ на системата – живеят в институции, където работят безплатно, за да запълнят липсата на персонал.
Анета Генова: Как да балансираме силовата динамика в социалната система?
По време на уебинара Анета Генова подчерта, че дори най-добрите закони не могат да защитят хората с увреждания, ако липсват механизми за балансиране на силовата динамика в социалната система. Според нея социалните работници често имат прекомерна власт над хората в институции, а настоящата система не предлага адекватни възможности за защита на техните права. Освен това, тя отбеляза, че в повечето случаи жените с увреждания са лишени от реален избор – подписват документи за настаняване под натиск и без алтернативи. Според Генова, без реформи в социалната и съдебната система, хората с увреждания ще продължат да бъдат поставяни в зависими и уязвими позиции.
Какво следва?
Уебинарът завърши с категоричния извод, че темата за правата на жените с увреждания не трябва да остава в сянка. Сред предложените решения са:
- Повишаване на информираността чрез обучителни програми и кампании;
- Изграждане на независими механизми за мониторинг на институциите;
- Създаване на реални алтернативи за независим живот, които да заменят сегашната система на зависимост и контрол.
Център за независим живот продължава работата си по проекта „Невидимата сила: Жени с увреждания с права“ с конкретни действия, защото вярваме, че промяната е възможна само чрез знание, осъзнатост и активност. Следете нашите канали за предстоящи събития и инициативи!
Може да гледате целия уебинар тук:
С финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора (ите) и не отразяват непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.

