Индивидуален план за социална работа за срок от шест месеца с една дългосрочна цел
- Запазване на здравословното състояние и предпазване от усложнение
и две краткосрочни цели –
- Насърчаване и подкрепа на контактите, които поддържа с приятели и
- Насърчаване и повишаване на желанието за включване в груповите дейности Дома
Не знам на вас, но на мен подобен документ ми звучи изключително смехотворно, напълно ненужно и безпредметно, още повече, че става въпрос за човек минал 30-те години от живота си без антисоциални прояви, без да е демонстрирал някога престъпно поведение, без да е слаган когато и да било под запрещение и най-важното – човек, който досега не е получил никаква реална подкрепа от която и да е държавна или местна институция. Става въпрос за напълно нормален възрастен човек, който с душа и сърце желае да има личен живот, лично пространство, лична история. Но нека поразгледаме малко този прелюбопитен документ.
И така, както съм цитирала по-горе, става въпрос за индивидуален план за социална работа с човек с увреждане, като целта е да се запази здравословното му състояние и да се избегнат усложнения. Това е дългосрочната цел (дългият срок е 6 (шест) месеца!!!) и в нея са предвидени две кратки цели, едната от които е да се насърчат контактите, които лицето поддържа с приятелите си и другата е да се насърчи и повиши желанието му да се включва в груповите дейности на дома. Още с прочитането на тези редове ме налетя натрапчивата мисъл защо личните контакти на един човек на над 30 години трябва да бъдат обект на обсъждане от други хора? Пък били те и социални работници. А и контактите с приятели как допринасят за запазване или разваляне на нечие здравословно състояние, питам аз? Следващ въпрос – участието в групови дейности на един инвалиден дом гаранция ли са за добро здраве? И, респективно, неучастието в подобни инициативи разболява ли човека, до усложнения в здравословното му състояние ли води? За първи път възкликвам – Просто не е истина!
Продължаваме с плана. Следва една странна табличка, която за мен е напълно неразбираема.
- IV. ПЛАНИРАНЕ НА КРАТКОСРОЧНИ НУЖДИ
ОСНОВНИ ЗАДАЧИ
- Ежедневни потребности
| ПОТРЕБНОСТ | ДЕЙНОСТ | ЦЕЛ |
| Хигиенни навици | Поддържане на добра лична хигиена – самостоятелно | Запазване на изградени хигиенни навици
(тук не ви ли напушва смях? Повтарям – става дума за човек в разцвета на зрялата възраст!!!) |
| Хранене, диета | Храни се самостоятелно в стаята. Диета 15 | Спазване на хранителния режим.
(Нашият човек набива кебапчета и биричка, когато има повод и компания. Нооо, социалните явно не знаят и не допускат, че човек от дом може да си позволи подобно недопустимо поведение.) |
| Мобилност
– Обща – В леглото
|
Лицето се придвижва без помощни средства | Създаване на възможност за позитивни преживявания и емоционално удовлетворение
(Признайте си, и вие се посмяхте! Аз лично имам претенция, че за моята мобилност в леглото, която да ме доведе до позитивни преживявания и емоционално удовлетворение никой не се грижи!!! Как да не се чувствам пренебрегната?!) |
Бих могла да споделя целия план с вас, но не смятам, че е необходимо, тъй като всичко по него е направено в същия дух. И, ако не ставаше въпрос за взимане на решения относно един човешки живот, щях да си се посмея малко и край. Изобщо нямаше да си губя времето да мисля и да премислям по темата нито да ви занимавам с всичко това. Щеше да звучи като занимателен виц и толкова. Но, любезни мои читатели, става въпрос за човешки живот. За живота на човек в зряла възраст, когато смишления от рода на спазва ли си режима на хранене, участва ли активно в мероприятията, организирани от социалния дом, поддържа ли добра лична хигиена са не само смехотворни, но и, ако питате мен лично, са обидно нахлуване в личното пространство на човека, ограничаване на правата и свободите му. Говорим за дама, която има две висши образования, пътувала е като защитник на човешки права из Европа и САЩ, организирала е личен живот, от който много биха могли да се поучат, изказвала се е пред президенти, премиери, министри.
И пак, ако беше и само това, отново бих могла да го приема. Трудно, с много уговорки, но бих могла. Обаче има още една подробност, която според мен с чиста съвест може да се нарече престъпна. На тази дама от години местните власти отказват да отпуснат общинско жилище, където тя да заживее свой личен, достоен, самостоятелен живот. По най-безобразен и безочлив начин години наред в общината донасят от девет извора вода, за да й откажат това право. И как да не й го откажат, като, ако я осигурят с жилище, в дома ще им липсва една бройка, на която да могат да правят безумните си индивидуални планове за развитие. А и, дадат ли на нея апартамент, неминуемо след нея ще тръгнат и други и те с кого ще си работят после? Какво ще се случи с гордостта на България в областта на социалната институционална грижа – най-големия дом за възрастни с физически увреждания на Балканите?
Но аз гледам на нещата от малко по-различен ъгъл. Моят ъгъл е, че говорим за човешко същество, разумно, образовано, което има нужда и право само да определя своя житейски път, да има свое лично пространство, да има семейство, деца, бъдеще. Кой, питам аз, даде тези божествени права на една институция да се разпорежда с живота на другите? Кой поощрява тази вездесъща ръка да тегли чертата на мечтите и стремежите на някого?
Не мога да изразя колко съм потресена, втрещена съм от цинизма и скудоумието на едни хора, които ще се окажат напълно излишни и непотребни, ако не си играят със съдбите на тези, които имат нужда от подкрепа. Ако не си играят на богове.