Здравейте, от доста време не съм писала, но днес реших да понапиша няколко реда.
Ще ви поразкажа за хора, наети на работа в ЗЖ. Предполагам, че вече се сещате кои имам предвид.
Говоря за нашите така наречените ,,Платинени госпожи”. Те са назначени на 1-ви май 2009 г. Персоналът се състои от 6 човека, които се чудят какво да правят по цял ден. Първата година беше горе-долу добре. Имаха желание да ни помагат, но след всяка изминала година, те все повече и повече си седят в офиса, следейки интернет пресата, фейсбук и т. н., разбира се кафето и цигарите са задължителни към това меню. Четири от нас ходим на училище и остават 6. Вместо госпожите да се занимават с тези 6 човека, те се крият и се хилят в своя любим офис и си клюкарстват за нас като на пример: Оо, колежке, знаеш ли какво направиха Тодор и Петя? или пък: Абе колежки, Елка е станала страшно мързелива и т. н. Това го приказват цяла сутрин, все някой от нас е в тяхната уста. Вместо да се наемат да научат Магда и Илия да познават буквите и числата, те си живучкат. На тези хора им се плаща, за да работят, а не да си живеят царски. За съжаление това е и до днес. Пей сърце, това е техният живот. С тези пари, които се хвърлят всеки ден за такива като тях, можеше да бъдат вложени за нуждаещи се хора, умиращи от глад и студ. Колкото и да пиша за тези проблеми, които не спират и до днес, няма да мога да ги променя. Дано политиката някога се промени и помисли и за онези човеци, нуждаещи се само от едно: Да живеят един нормален и достоен живот.
Много силно . За жалост обаче реално.