Грешката е вярна!

В електронната страница на Агенцията за социално подпомагане като трета новина четем: Проект за 65 милиона лева ще предоставя интегрирани социални и здравни услуги. По-нататък сайтът обяснява, че „Агенцията за социално подпомагане (АСП) e конкретен бенефициент по Процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ „Нови алтернативи” по приоритетна ос 2 «Намаляване на бедността и насърчаване на социалното изключване» на Оперативна програма «Развитие на човешките ресурси» 2014-2020.“

Иска ми се да вярвам, че „насърчаване на социалното изключване“ е техническа грешка, защото всичко друго би било скандално. Но, както е известно, „дяволът е в детайлите“. „Старите алтернативи“ не допринесоха много за социалното включване на потребителите им, а укрепиха статуквото на доставчиците, които контролират грижата както по време, така и по начин на предоставяне. А, че хората с увреждания не са станали по-включени, е видно с невъоръжено око – колцина са тези, които виждаме по улиците, на работното ни място, в кината или театрите. Трудно може да се очаква включване чрез грижа и без никаква стимулираща подкрепа за независим живот. Защото именно грижа за по 4 часа на ден, предлагаха „старите“ алтернативи, платена по 2 лв. на час. Резултатът: 21 340 лица с трайни увреждания, включително 2 177 деца с трайни увреждания са ползвали услугата „личен асистент”, в която почасово са намерили препитание общо 20 185 лични асистенти. Голяма част от тези „асистенти“ са роднини на потребителите и „асистентската услуга“ се разглежда просто като пари, с които се допълва бюджетът на домакинството без да се променя животът на човека с увреждане. Защото часовата ставка от 2 лв. не дава възможност на никой – особено в големите градове на страната – да си ангажира асистент на пазара на труда. Така хората са принудени да се осланят на грижата на роднини, които и без заплащане се грижат за тях. Но и програмата, финансирана със средства от Европейския съюз, има за цел „намаляване на бедността“ – естествено, че едни 300 – 400 лв. на месец в семейния бюджет „намаляват бедността“, но не променят качеството на живот! За сметка на това бенефициентите са много – десетки хиляди и цифрите изглеждат добре в отчетните документи.

„Новите“ алтернативи запазват повечето недъзи на „старите“ с изключение на часовата ставка, която от 2 лв. в предишния програмен период сега е станала 3 и малко, а добавената екстра под формата на медицински грижи – на базисно ниво! – ще се заплаща по 4 лв. Всичко останало си е както преди, т.е. колкото стига капацитетът на кохортата от „експерти“ в АСП.

Затова грешката е вярна – ще продължим да „намаляваме бедността“ чрез предоставяне на социални помощи под различни наименования, да намаляваме броя на безработните (асистентите – роднини или не – се водят работещи) и да постигаме „насърчаване на социалното изключване“.