(В повечето езици трибунал е извънреден съд, често военен, извън системата на нормалните съдилища. Трибуналът в Нюрнберг от 1945 г. е поставил началото на така наречения извънреден съд за престъпления, извършени срещу човечеството)
В средата на ХХ век една система някъде из Европа стана главният виновник да се случи това –
След това, на 20 от системата й се случи това
В началото на ХХI век в България една друга система допусна да се случи това –
И на 27-ми август 2015 година на тази Система също ѝ се случи това
Години наред в България хората с увреждания остават принудени напълно законно да водят жалко съществуване, да бъдат бедни, неуки, отчаяни, заврени в ъгъла на обществото, без да имат възможността сами да решат дори къде да изпият кафето си. Години наред Центъра за независим живот води битка за промяна, битка за достойнството на стотици хиляди българи с увреждания. Битката винаги е била тежка и неравна. „Тежка“, защото има за цел да разруши десетилетното статукво – поддържано не без участието на пасивните хора с увреждания – което живее единствено благодарение на тази безрадостна ситуация. „Неравна“, защото Системата разполага с богат арсенал от средства за насилие и публичен финансов ресурс, за да поддържа статуквото. Тя крещи срещу нас тихо, но заплашително, зъби се, изправя хора с увреждания срещу хора с увреждания, коленичи пред всяко едно правителство, за да целуне услужливо подметки и през цялото време мачка, гази, физически унищожава хора, които са й били поверени.
Изгубихме много приятели и съратници по тежкия път. Коко, Ели, Маргото, Васето, Жоро; жестоката система не пожали и 22-годишната Лора от ЦНСТ в гр. Плевен. Остави я да умре от глад! Поставя камери в стаите на домуващите в ЦНСТ! Преди време изправи косите на цяла Европа с потресаващия филм за село Могилино!
Системата строи градовете и сградите си недостъпни, гради стъпала в подлези и училища, харчи пари за достъпни трамваи и автобуси и същевременно захвърля спирките им в средата на аутобана, загражда ги с перила и копае подлези до тях. Системата ни определя за болни, слага хора в инвалидни колички, които не вървят; не дава асистенти на хора, които не могат да станат от леглото си, защото не ходят на работа или на училище. Затваря невинни младежи и девойки в домове и отнема живота и бъдещето им, защото запрати ли ги веднъж там, тя забравя за тях и изобщо не би се сетила отново, ако не са парите, които събира за всеки един човек.
Е! Ножът стигна до кокал вече и сметнахме, че всичко това не е нищо друго освен престъпление срещу човечеството. И пратихме Системата на трибунал! Имахме си съд, съдии и Темид
Имахме си Обвинение
и защита.
Имахме си свидетели
Имахме и един главен свидетел – НСИХУ,
който през цялото време беше съгласен със защитата, говореше за болести, пращаше очарователната си медицинска сестра да преглежда хората и да предписва лечение. Сестрата вършеше чудеса и връщаше пациенти от оня свят.
Връчихме на почитаемия съдебен състав документите си по Дело №1 на гражданския трибунал
В края на краищата съдът намери Системата за виновна и господин министъра като неин законен представител и отсъди Обвиняемата да приеме исканията на активните българи с увреждания, които настояват да живеят активно, пълноценно и независимо. Както живеят всички европейци с увреждания!