Ето такава манджа забърква президентът Първанов с намесата си при промените в Закона за интеграция на хората с увреждания. С видима липса на компетентност по политиките за интеграция президентът се възмути от въвеждането на подоходен критерий за отпускане на месечна целева помощ за хора с увреждания.

Естествено, че държавата трябва да подпомага бедните, да прави това по закон и в него да трябва да има подоходен критерий. А „месечната добавка за интеграция” в сегашния ЗИХУ е нито повече, нито по-малко от социална помощ. Как иначе може да бъде наречено нещо, което се изчислява като процент от гарантирания минимален доход и служи за допълване на собствените доходи на получателите му. Така дефинирана в специализирания закон, месечната добавка за интеграция възлиза на сумата от 9,75 лв. за транспортни услуги плюс 13 лв. за информационни и телекомуникационни услуги плюс 13 лв. за обучение плюс 9,75 лв. за достъпна информация плюс 9,75 лв. за диетично хранене и лекарствени продукти. Макар и изплащани еднократно през годината срещу платежни документи, в месечната добавка са включени и 195 лв. за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Иначе казано, ако не е умрял, човек трябва да има физическо, зрително и слухово увреждане едновременно, за да получава месечно по 55, 25 (петдесет и пет лева 0,25). В реалния живот месечната добавка е в границите между 10 и 30 лв., но се изплаща на близо 500 хиляди човека, което прави почти 200 млн. лв. от постната пица на министър Дянков. Проблемът все пак не е в „постната пица”, а в ефекта от храненето с нея – не е здравословна, а редовната й консумация води до затлъстяване. Все негативни последици!

Опитайте се да останете само един ден в леглото си, но не защото сте болни или ви се лежи, а защото сте телесно зависими от нечия помощ. Може и да си сложите препаска на очите, ставайки сутринта, за да си направите кафе, да закусите и да отидете на работа. Как ли ще ви помогнат в това начинание 30-те лева месечна добавка? Никак! Те помагат на семейния бюджет и на човека, който се грижи за вас и поради това не може да работи срещу достойно заплащане за труда си. Те ви държат във вечна зависимост от някого, за когото ставате бреме. Когато са наречени за „интеграция” в специален закон за хората с увреждания, те ви лишават от всякакви възможности за достоен живот и реализация, каквито имат гражданите без телесна зависимост. Така е в момента, така се очертава да бъде и занапред. Благодарение на „усилията”, които полагат национално представителните организации на и за хора с увреждания, благодарение на президента Първанов и неговия популизъм, гарниран с некомпетентност.

Като европейски гражданин и данъкоплатец с увреждания, който иска да живее достойно в България, настоявам да чуя от застъпниците на месечната добавка за интеграция убедителни доводи и силни аргументи за нейното запазване в ЗИХУ!
Метафората на президента с лечението само на онези, които имат температура над 39 градуса и отказа да бъдат лекувани „по-здравите” не е убедителен аргумент. Господин президент, всеки трябва да бъде лекуван, а не поддържан на изкуствено дишане!

Настоявам парите ми да се инвестират в полезни начинания, а не да се разпиляват безрезултатно, увековечавайки доживотна зависимост на човека с увреждане от семейството или социалния дом за трайно настаняване!

Настоявам всички политици да преминат обучителен курс по права на хората с увреждания, да положат изпит и да се оттеглят, ако не получат сертификат!

Национално представителните организации не ме интересуват – те толкоз могат да свирят, но ако политиците ни станат компетентни, ще им спрат субсидиите за съществуване и ще им поискат реални резултати срещу парите.

Капка Панайотова
Активен гражданин и редовен данъкоплатец