Наскоро ми попадна един прелюбопитен документ. Самото му съществуване е доста любопитно, защото аз не намерих достатъчно задоволително обяснение защо трябва да има такова нещо изобщо, но нейсе, както казваше баба ми. Става въпрос за тъй наречения ПРАВИЛНИК ЗА ВЪТРЕШНИЯ РЕД В ЗАЩИТЕНО ЖИЛИЩЕ ЗА ВЪЗРАСТНИ C ФИЗИЧЕСКИ УВРЕЖДАНИЯ, подписан от обитателите на едно защитено жилище в България. Може да прочетете пълния текст на Правилника тук.
Да започна малко по-отдалече. Става въпрос за едно от тези малки китни постройчици, които се нароиха напоследък, след скандала с дома в Могилино, за който цяла Европа проплака, че в институция живот няма. И какво се прави от тогава насетне? Разтуря се големия дом, където обитателите са от порядъка 100-200 човека, затваря се тая срамна постройка и къде мислите, че отиват хората, които живеят там? В няколко по-малки, боядисани в шаренко, ремонтирани стари сгради или построени нови-новенички, обзаведени като в хотелче – с гардеробчета, бюрца като картинки, стелажи с няколко книжки, с таблени легла и нощни шкафчета. В стая обитават най-много трима човека. Имат си дори и цветя и картини по стените. И цялата тая интифа вече не носи омерзеното наименование Дом (т.е. тъмна и грозна институция), а претенциозно се нарича защитено жилище за възрастни с физически увреждания. Зад всичко това ние, простосмъртните граждани би трябвало да съзираме една нова услуга, която се предлага на нашите събратя, имали лошия късмет да се родят или да придобият някакво увреждане. За тях работят социални работници, психолози. Имат си даже трудотерапевт. Не питайте какво прави тоя човек – не знам. И… разликите свършват до тук! Хората са си същите, условията са си същите, правата и задълженията и те. Както и наказанията и поощренията. Както сме свикнали да се изразяваме в такива случаи – пременил се Илия, погледнал се, пак в тия!
Четейки Правилника, веднага ми заизскачаха представи за едни малки, спретнати институциики, които кипро претендират да са нещо друго, ама не се справят съвсем добре. Само да вметна, че нашите хора от общината скачат като убодени и въртят възмутени очи, ако те чуят да наричаш прекрасното им защитено жилище институция. За тях то е домът на хората с увреждания, даден им като услуга в общността, който е гениално решение на проблема с (де)институционализирането на хората с увреждания, с който са изпълнили европейските изисквания да допринесат за независимия живот и неговите ценности.
Ама аз все пак искам да попитам няколко неща. И като за начало отново ще започна с въпрос.
Да започнем с Чл.3. “Защитеното жилище за възрастни с физически увреждания” гр. Луковит е социална услуга, предоставяна в общността. Потребителите на социалната услуга водят независим начин на живот, подпомагани от професионалисти. Такаааа….питам аз как една къща може да представлява услуга? Опитвам се да намеря отговор, но така и не успявам. Ако някой може да помогне, давайте! След това – ако хората, настанени там, водят независим живот, какво търсят тия професионалисти, които са им назначени? И, ако да живееш независим живот, означава да имаш назначени професионалисти, то тогава къде са моите? А и аз не съм сигурна дали бих се чувствала комфортно в собствения си дом, ако около мене биха щъкали някакви професионалисти, назначени от н’ам кой си. Освен това, вече и малко се пообърках – кое е услугата тука? Домът или назначените професионалисти?
Да се върнем и съвсем мъничко нагоре, на Чл.2. Дейността на защитеното жилище за възрастни с физически увреждания гр. Луковит cе контролира от Община Луковит. И тук отново се зачудвам за какъв независим живот става въпрос, след като контролът и управлението на това жилище се упражняват от някой друг, а не от обитателите му? Но явно въпросите по темата са само риторични. Още повече, че малко по-надолу, в чл. 7, ал. 4, 5 и 6 се казва, че защитеното жилище си има принципи, а те са
4. Осъществяване на дейности за постигане на социално включване.
5. Поддържане на среда, близка до семейната и предлагане на отношения на сигурност и доверие трайни във времето.
6. Създаване или възстановяване на изгубените социални навици и умения.
Не вярвам да отречете, че когато общността се контролира от друг, отгоре, не е възможно да се създаде среда, близка до семейната, няма да бъде постигнато социално включване, няма да се създадат никакви социални навици. Това с доверието щеше да е много смешно, ако не беше тъжно. Какъв професионалист трябва да си, за да бъдеш назначен с целта да спечелиш трайно доверието на човек, който просто си живее у дома?
Продължаваме нататък и попадаме на забавната част в този сериозен иначе документ. Попадаме на Чл.8. Социални услуги, които предоставя „Защитено жилище за възрастни с физически увреждания“ в гp . Луковит. Не, не, няма да цитирам всичките. От цялото това „изобилие“ от 8 услуги, в които влиза „организация на свободното време“ и „консултации с доктор (при нужда)“, най- ми се лепят на око три вида терапия – функционална трудотерапия, конструктивна трудотерапия и арттерапията. Доста се помъчих да разгадая значението и предназначението и на трите в един дом, но така и не успях. Но просто за сведение си направих труда да потърся и открих значението на термините. Та, функционалната терапия учи човек да готви, да полива цветя, да пере и да глади, да поддържа личната си хигиена и т.н. Конструктивната терапия учи на моделиране; апликиране; изработване на пана от различни природни и текстилни материали; колажи; изработка на накити и украшения и др. все такива сложни умения, докато арттерапията си е нещо друго. Тя учи на изобразително изкуство като рисуване с акварел, темперна боя, смесена техника; изработване на маски, елементи на украшения и художествени предмети от бита; декориране чрез комбиниране на разнородни елементи; изработване на картички, мартеници, пликчета; живописни изделия с използване на сламки и хартия; декоративни изделия от борови кори; изработване на изкуствени цветя от хартия или пластмаса. Е, скъпи приятели, започнахте ли вече да се питате как аджеба оцелявате в тоя лош, лош свят, как се справяте с трудното си ежедневие, без да имате и представа как се правят живописни изделия от сламки и хартия или как се изработват декоративни изделия от борови кори и цветя от хартия и пластмаса! Ама нека да ни е! Нека! Като не сме си поискали от общината да ни назначи професионалисти, та да ни научат! И после, защо ръцете ни били забодени някъде и не сме били трудово заети?! Ми, продължавайте да се питате!
След като се замаяхме от богатия избор на „услуги“, предоставяни в защитеното жилище, попадаме в следващия кръг на рая, а именно в Чл.10 ПPABA HA ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, НАСТАНЕНИ B ЗAЩИTEHOTO ЖИЛИЩE. В такова изобилие от права отдавна не съм попадала. Като се започне от правото да живеят там, минем през правото да изразяват мнение (ОМГ, както би възкликнал синът ми, компютърен маниак), правото на информация, правото да участват процесите на изработване на индивидуални планове, правото да обсъждат въпроси, свързани с живота, та стигнем до правото да подават жалби срещу персонала. Разбира се имат и правото да напуснат жилището, когато си поискат… но къде да идат… е, по тоя въпрос историята мълчи.
Но, както всички знаем, колкото и голяма да е една хубавиня, тя все някога свършва. Така и хубавинята на хилядите права свършва, разбира се. И се стига до Чл.11 ЗАДЪЛЖЕНИЯ HA ПOTPEБИTEЛИTE, HACTAHEHИ B ЗAЩИTEHOTO ЖИЛИЩE. Истина е, че задълженията не са чак толкова много, колкото бяха правата им, но пък вижте сами какви задължения имат хората, настанени в защитеното жилище, където хората от общината претендират, че предлагат независим живот. Как, например, ви звучи следното задължение Потребителите са длъжни да… участват в изготвяне и спазване на седмичен график, относно разпределението на ежедневните лични задължения no поддръжка на реда и домакинството? Напълно по домашному, както всеки от нас го прави у дома си, нали? Или пък ето това брилянтно измислено задължение – Да се уведомява персонала при престой на гости след 22.00 часа. Ми така де! Как може хора на по 22, 28 години да не предупреждават, че ще ходят на гости!? Що за безотговорност! Че нали, ако не се научат да правят това, ще вземат да нарушат и следващото задължение, да уведомяват винаги член на персонала при напускане на ЗЖ, за местопребиваване пo време на отсъствието си и ден в който ще се приберат, като подават заявление за домашен отпуск за времето, през което ще отсъстват. Кой в днешно време излиза от къщи без предупреждение и разрешение, моля ви се? Кой? Та те ще си го позволяват това своеволие. Нооооо… загрижените чиновници са сетили как да пресекат подобни безобразия. За целта има Чл.17. CAHKЦИИ И ПООЩРЕНИЯ. В следващите умотворения аз няма да се намесвам, а само ще цитирам. Уверете се сами как се променя картинката. При системно нарушение на Правилника за вътрешния ред и общите правила за поведение в ЗЖ, екипът се събира на извънредна екипна среща, инициирана от социалните работници. B зависимост от тежестта и поредността на нарушението, санкциите могат да бъдат: забележка, предупреждение и прекратяване на договора за предоставяне на социалната услуга „Защитено жилище“ с 14-дневно предизвестие от страна на доставчика на услугата. Да оставим настрана откровеното противоречие с обещанията за независим живот, за свободен достъп до социални контакти и останалите тинтири-минтири, дадени в началото на Правилника, навярно са разчитали на къса памет у потребителите, но се опитайте да си представите колко достойно, уверено и независимо се чувства един пълнолетен и напълно разумен човек, поставен пред угрозата да бъде изпъден от жилището, защото, видите ли, е закъснял да се прибере навреме от среща с момиче или просто му е било хубаво да скита по улиците ей така, свободно, насаме със себе си или не е предупредил, че му се ходи на бира с приятели… Нямам думи, нямам думи!
Не мога да не спомена и още един изключително фрапиращ факт в този Правилник. Оказа се, че живеещите в защитеното жилище млади хора имат имат право на домашен отпуск след уведомяване и подаване на заявление до Управителя на ЗЖ, но, забележете – следва да се спазва вечерен час, не по-късно от 22.00 часа, като се има предвид, че техният дом е именно защитеното жилище…И всичко това урежда живота на пълнолетни, напълно разумни възрастни хора в България.
Какво друго да допълня? Май нищо повече от една дълга въздишка и мълчание…