Основният проблем за достъпността на София отново бе в центъра на дискусия, този път в предаването “Здравей, България” по Нова tv на 8 юни. В репортажа своите ежедневни трудности споделиха Ваня Пандиева и Лиза Бончева от Център за независим живот и майката на дете с увреждания – Надя Царева от Национален Алианс “Усмихни се с мен”.

В студиото дебатираха  Капка Панайотова – Център за независим живот, инж. Стоян Братоев от Метрополитен-София и Минка Владимирова – соц. дейности към СО. Ето основни акценти и твърдения на различните страни в дискусията

инж. Стоян Братоев:

“Софийското метро е едно от метрата в света, което има голям процент достъпна за хората с увреждания среда”.

“След 2000 година започнахме да работим по този въпрос и от 8-те първи станции направихме 5 с достъпна среда. Остават още три и до края на годината те ще бъдат оборудвани. Всички нови станции, строени след 2000 г., имат асансьори за хора с увреждания”, обясни инж. Братанов.
Той гарантира, че догодина метрото у нас ще е 100% достъпно за хората с увреждания.

Капка Панайотова: “Аз искам този момент да го доживея! Сагата със софийското метро продължава повече от 15 години. Проблемът за метрото не опира само до асансьорите – трябва да бъдат взети съвкупност от мерки”. И отново поясни, че достъпността е понятие, което няма сравнителна степен. “Няма по-достъпна или все-по-достъпна София, както няма все-по-бременна жена!”

Минка  Владимирова:

“Столицата ни все още не е достатъчно достъпна. През 2005 г. от 196 детски градини е имало само две, в които е имало рампи. От 180 училища само в 8 е имало рампи, а в 4 асансьори. Към настоящия момент в 42 училища и 40 детски градини има изградена достъпна среда”, заяви Нина Владимирова.

Капка Панайотова: “Две-трети от казаното не е вярно! В цяла София има само 4 изцяло достъпни училища, в които има всичко необходимо и то на базисно ниво – има външен вход, има асансьор и има тоалетна. Това дете трябва да може и да учи, и да се движи, и да пишка в това училище!”

Тази дискусия е поредния пример за разминаването между хората с увреждания, майките с колички и всички жители на столицата с двигателни затруднения от една страна и управляващите от друга. Представата и твърдението “достъпен” се използва с очевадно различен смисъл. Разликата е, че за хората с двигателни затруднения става дума за ежедневието и живота им, а за управляващите  – за отчитане на дейност. Надяваме се някой път да се срещнем наистина и този разговор да бъде ЧЕСТЕН.