От дълго време искам да напиша нещо за едно много особено място, което посетих преди няколко години и това посещение се вряза трайно в съзнанието ми. Става въпрос за така наречения „Дом за възрастни с физически увреждания с отделение за рехабилитация (Дом за инвалиди), гр. Стара Загора“. Място злокобно, студено, миришещо на хлорна вар и медицинска чистота. Място, където животът витае като призрак, блъска се в стените и затворените измити прозорци и тихичко се връща обратно, за да заспи задълго. Място, където мечти и надежди трудно виреят. Място, което не знам чий болен разум е нарекъл Дом. Но най-страшното за мен беше, че това място наистина се бе превърнало в дом за много хора. Аз обаче изпитах безкрайно облекчение, когато си тръгвах от там. Разбрах колко щастлив човек съм, след като имам тази възможност и желание. И то, не защото съм гражданка на държава-членка на ЕС, не защото видях доколко изискванията на купищата европейски директиви и указания се нарушават там. Щастлива бях, защото моята душа би умряла там, миризмата на хлор би ме задушила, медицинската чистота би убила и последната искрица живот у мен.

Та, както вече казах, доста време се каня да пиша и все не пишех. Не знам дали и сега бих го направила, тъй като само споменът за този дом прави косата ми да настръхва, но наскоро пападнах на една наистина потресаваща новина. Цитирам:

 „Той е най-големият социален дом от този вид на Балканския полуостров. Капацитетът му е за 211 човека, от които 181 са дългосрочно настанените, а 30 са временно настанени с цел рехабилитация за срок до 3 месеца. От всички настанени 211 души, 117 са жени и 94 – мъже.

Персоналът на Дома се състои от 84 служителя, от които 3 лекаря, стоматолог, психолог, 2 специалиста по социални дейности, 5 рехабилитатора, 10 медицински сестри, 2 медицински фелдшера, 33 санитари и останалите – друг персонал. Екипът от специалисти извършва 24 часово пълно медицинско, битово и социално обслужване на настанените с тежки физически увреждания. Осигурени са парно отопление и топла вода.

Медицинското обслужване се извършва от трима лекари, един стоматолог, двама медицински фелдшери, десет медицински сестри, петима рехабилитатори и личните лекари.

Поради голямата социлна значимост на Дома и високото качество на предлаганите услуги, той е най-търсеният и предпочитан за лечение и рехабилитация на хора с тежки физически увреждания от цялата страна и винаги има голям брой чакащи за настаняване.“ – край на първи цитат и  

„ОДОБРЕНИ И РЕАЛИЗИРАНИ ПРЕЗ 2011 Г. ОБЕКТИ ПО ПРОЕКТ „КРАСИВА БЪЛГАРИЯ”

….

7. За обект по М02-02 на Община Стара Загора „Дом за възрастни с физически увреждания с отделение за рехабилитация (Дом за инвалиди), гр. Стара Загора – II част” е подписано споразумение на стойност 474 971 лв. за СМР. Бенефициентът е сключил със „Суперстрой инженеринг” ЕООД договор за СМР на стойност 379 769.03 лв. с ДДС. Обектът е приключен съгласно клаузите в договора и разплатен от МТСП.“ – край на втори цитат.

УЖАС!!!

Над 200 изгубени души! Над 200 живи мъртъвци! И за всичко това е бил спечелен проект по програма „Красива България“ на стойност 474 971 лв. за СМР! Кое му е красивото на този дом, питам аз? Кое му е красивото да се харчат грешни пари за грешни СМР? Как домове от този тип ще направят България по-красиво място? Осигурените парно и топла вода ли? Предоставянето на работа на над 80 човека ли? Фактът, че изписват това страшно място с главна буква ли? „Високото качество на предлаганите услуги“ ли?

Знам, че от много страни ще ми отговорят веднага – повечето от тези хора са там по свое желание или пък няма къде и как да се справят сами. Те няма да оцелеят, ако условията им на живот се променят. Повечето от тях не искат да излязат от дома.  И сигурно са прави. Хората от Дома наистина много трудно ще преживяват навън. Липсата на лична помощ, т.е. асистенти за независим живот, е принудила повечето от тях да се приютят някъде, където някой ще се грижи за тях. Условията за живот в България, кривото разбиране на подкрепата за независим и достоен живот, липсата на адекватни услуги, неадекватната жилищна политика за хора с увреждания, враждебната архитектура, мизерната социална политика в страната, всичко това ражда такива тумори като Домът. Довежда до злокачествените разсейки на убитите мечти, изгубената надежда, социалната и психологическа зависимост на човека с увреждания. И нищо чудно, че след години, прекарани между стени, измити до блясък с хлорна вар, зад заключени врати, след години, преживени под режим на хранене, спане и живеене, крилата ти, колкото и силни да са, просто атрофират и закърняват.

Не знам челили сте книгата „Цар Плъх“ на Дж. Клавел. Моят отговор към тези, които ще ме уверяват, че домът в Стара Загора е единственото спасение за  хората с увреждания, е – прочетете и вижте как пленничеството убива човешкото у човека. Но не само това! Пленничеството прави човека непригоден за живот, дори и след като получи свободата си. Той вече отдавна е умрял. Душата му е била погубена.

И какво искам да кажа с всичко това? Искам да кажа – престъпление е да съществуват такива места. Престъпление е да се финансират подобни проекти. Престъпление е хора да се поставят при такива условия на живот. Те ги убиват!