Това е, денят, който ти така чакаше; денят, за който си работил толкова усилено, за да стигнеш до деня, който аз очаквах с вълнение, смесено със страх в равни части: завършване на средното образование. Не изглежда така, както очаквахме, не е денят, който сме планирали, но някак си всичко е наред. Както научи, животът не винаги върви по план и знам, че неочакваната промяна е трудна за теб, но, както винаги си правил с всяка важна стъпка в живота си, ще се издигнеш над нещата, ще се адаптираш и ще скочиш.

Знам, че това пътуване невинаги е било лесно за теб. Съжалявам, че е имало толкова много случаи, които те караха да се чувстваш некомфортно, за да се чувстват комфортно другите. Съжалявам, че беше принуден да се съобразяваш със ситуации, моменти и преживявания, които бяха толкова невероятно нетипични за теб. Съжалявам за времето, когато хората бяха нелюбезни и не те приемаха. Съжалявам за невежеството и жестокостта на хората, които отделят време, да видят само хора, които са точно като тях. Съжалявам, че на света му трябваше толкова много време, за да разбере и осъзнае важността и дарбата на онези, които виждат и взаимодействат със света по различен начин. И съжалявам, че усилията ти да помагаш на света да види, беше още едно бреме, което трябваше да понесеш.

Въпреки това, както написа в доклада си „Моята висша философия за живота“ относно крайъгълните камъни на твоя живот, през всички тези трудни моменти ти издържа, беше упорит, смел и аз не се съмнявам, че ще продължиш да го правиш и през следващата част от своето пътуване. И както винаги, аз ще бъда до теб, подкрепяйки те най-силно и усещайки повече гордост, отколкото някога съм мислила, че е възможно.

Иска ми се да организирам най-пищното, най-шумното, най-веселото парти, за да ти благодаря. Благодаря ти, че ми позволи да бъда на-веселият човек, дори когато гласът ми беше ужасно досаден. Благодаря ти, че ми позволи да те обичам, дори когато любовта ми беше твърде много. Благодаря ти, че ме допусна в света си. Благодаря, че ми се довери, когато не беше сигурен как изглеждаш и чувствах доверието ти. И накрая, благодаря ти, че ми даде нов поглед към света, който не се вижда често от другите. Наистина е забележително.

Ти си моят най-скъп подарък, сине, не само за мен, но и за хиляди други, които откриха в теб издръжливост, постоянство, храброст и единственото нещо, което не си споменал в своята Философия за живота, надежда. Ти ни научи на това колко приемащ и необикновен може да бъде този свят, стига само да погледнем покрай себе си и да отворим умовете, сърцата и очите си за „различното“. Знам, че следващата стъпка от твоето пътуване, колежът, ще бъде изпълнена с промяна, трепет и голяма доза независимост, но не забравяй, че никога не си сам. Ще бъда до теб сега, утре и винаги.

Бъди такъв, какъвто си, Райън, и покажи на света какво можеш да му предложиш, защото ти, сине, си изключителен!

Кати Хуувън

Превод – Нина Жишева