Вчера, по случай Европейския ден за независим живот на хората с увреждания, в сградата на представителството на Европейската комисия се състоя дискусия на тема „ВРЕМЕ Е ЗА ЕВРОПЕЙСКА ПОЛИТИКА В СФЕРАТА НА УВРЕЖДАНИЯТА“.

Дискусията бе инициирана от група хора с различни увреждания от цялата страна, които настояват да живеят активно и равноправно с всички останали български граждани, а Център за независим живот се зае с логистичното случване на събитието. Поканихме министър-председателя Бойко Борисов, министър Калфин, министър Москов, но те се оказаха ангажирани с нещо друго и изпратиха свои безпомощни представители, от които нищо не зависи, но трябваше да поемат удара. И така, в разгорещената дискусия участваха хора с различни увреждания и представители на МТСП, МЗ, АХУ и АСП.

Ние представихме идеята си как да бъдат осъществени промените, които така и така ще се случат, но за нас, хората с увреждания е много важно КАКВО следва след това. Идеята, която се роди след почти двумесечни дискусии на инициативната група, е следната:

1. Отпадане на ТЕЛК-а като инструмент за оценка на увреждането и въвеждане на методиката на Световната здравна организация (СЗО):

1.1. Определяне на многопрофилните болници, които могат да издават разширени епикризи с медицинска оценка на трайния дефицит, предизвикан от някакво диагностицирано заболяване. Би трябвало да има поне по една такава болница на областно ниво; със сигурност всички университетски болници трябва да бъдат в този списък.

1.2. Нормативно определяне на статута на такава разширена епикриза като документ, който дава основание за по-нататъшна оценка на потребностите на индивидуално ниво от ресурси за социално включване. Въвеждане на централна база данни на хората с трайни увреждания, свързана с НАЦИОНАЛНАТА ЕЛЕКТРОННА ЗДРАВНА КАРТА. Здравният статус по отношение на трайното увреждане се актуализира от последната издадена епикриза от болнично лечение. Промяната в здравният статус на лице с трайно увреждане води до задължителна социална оценка.

При законодателната промяна в срок от 1 година болничните заведения биха могли да въведат от своите архиви епикризите и оценките на здравния статус на хора с трайни увреждания като за актуален статус се приема най-новата епикриза и въведен статус. Лицата с нито една налична епикирза в болнично заведение, но освидетелствани от ТЕЛК подлежат на здравна оценка в болничните заведения по точка 1.1.

2. Законодателно решаване на всички въпроси, свързани с подкрепата за хора с увреждания, предоставяна от държавата за тяхното социално включване – приемане на нов Закон за уврежданията.

2.1. Закриване на Агенцията за хора с увреждания и създаване на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО УВРЕЖДАНИЯТА (NATIONAL DISABILITY AGENCY). Закриване на отделите за работа с хора с увреждания от АСП като дейността им се поеме от регионалните офиси на НАУ.

АСП обслужва хора със социален дефицит – бедни, трайно безработни и хора, които по една или друга причина са изпаднали в проблемна житейска ситуация. НАУ ще обслужва хора с функционален дефицит, който може да бъде компенсиран така, че да се избегне зависимостта им от държавата, общината, социалните домове или семейството.

2.2. НАУ отговаря за: (а) изготвяне на социалните оценки, валидни до промяна на обстоятелствата в живота на човека. Социалната оценка ще бъде електронна в централна база данни и ще бъде ВИДИМА за всички заинтересовани държавни органи. Социалната оценка следва да определя месечната издръжка поради увреждане,  технически помощни средства, лична помощ, достъпност на жилище, автомобил и пр. Необходимостта от пенсия се определя чрез ОСИГУРИТЕЛНА ОЦЕНКА и се отнася за хората с трудов стаж и придобито увреждане в работоспособна възраст; (б) достъпността на общата среда, включително за налагане на санкции при поддържане на недостъпна среда; (в) синхронизиране на цялата нормативна уредба в България с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

2.3. Създаване на фонд „Увреждания“, който се захранва от санкции, налагани от НАУ върху всички нарушители на законите, свързани с уврежданията в България.

3. Премахване статута на национално представителство на организациите на и за хора с увреждания и въвеждане на друг механизъм за включване на такива организации в НСИХУ по следните критерии:

– Регистрирани по ЗЮЛНЦ в обществена полза;

– Работещи (доказуемо с годишни отчети) и авторитетни (доказуемо чрез национални и международни контакти);

– Поддържана, актуална страница в интернет;

– Въвеждане на мандатност и изискване (с доказателства) за консултиране с по-широки кръгове от хора с увреждания.

Така поставихме първите тухли на един нов градеж и ще продължим нататък. Всеки може да чуе цялата дискусия тук