Ключови определения на Европейската мрежа за независим живот (ЕМНЖ)
Тези определения са предназначени за използване в разработването на насоки, политики и законодателства на ниво Европейския съюз, държави-членки, както и на местно ниво. Те имат за цел да дадат ясни насоки на законотворците за разработването и прилагането на политиката за хората с увреждания. Разработени са, за да се предотврати манипулацията и злоупотребата с езика в производството на непродуктивни политики.
Концепцията за Независим живот (НЖ) [1] е много по-стара от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) и със сигурност играе роля в приемането на КПХУ, включително член 19, както и на всички други членове, които превръщат Независимия живот в човешко право. Член 19 обхваща правото на избор къде, с кого и как хората с увреждания да живеят живота си. Това дава възможност за самоопределение, върху което се базира НЖ. Налице е непрекъснат дебат за независимост срещу взаимозависимост; ЕМНЖ счита, че всички човешки същества са взаимозависими и че концепцията на НЖ не противоречи на това. НЖ не означава да не зависиш от други лица, а да имаш свободата на избор и контрол над собствения си живот и начин на живот.
НЕЗАВИСИМ ЖИВОТ (НЖ):
НЖ е ежедневна демонстрация на човешки права, основани върху политики в сферата на уврежданията. НЖ е възможен чрез комбинация от различни индивидуални фактори и фактори на околната среда, които позволяват на хората с увреждания да имат контрол върху собствения си живот. Това включва възможността хората да правят своя избор и да вземат решения относно това къде, с когото и как да живеят. Услугите за подкрепа трябва да са достъпни за всички и основани на равни възможности, така че да позволяват гъвкавост на хората с увреждания в ежедневието. НЖ изисква околната среда и транспортът да бъдат достъпни, да има технически помощни средства, достъп до лична помощ и/или услуги, базирани в общността. Необходимо е да се отбележи, че НЖ е човешко право на всички хора с увреждания, независимо от типа увреждане или нивото на необходимата подкрепа.
ЛИЧНА ПОМОЩ (ЛП):
ЛП е инструмент, който дава възможност за водене на НЖ. ЛП представлява директно плащане за хора с увреждания, с които те заплащат ползването на всяка услуга, от която имат нужда поради наличие на увреждане. ЛП следва да се предоставя въз основа на индивидуална оценка на потребностите в зависимост от житейската ситуация на всеки човек и по цени, които съответстват на цената на труда на вътрешния пазар. Хората с увреждания трябва да имат право да наемат и управляват своите асистенти и да избират модела на заетост, който е най-подходящ за нуждите им. Средствата, отпускани за ЛП трябва да покриват заплатите на личните асистенти, други техни разходи, свързани с предоставянето на лична помощ, като вноски, дължими от работодателя, административни разходи и колегиална подкрепа за ползвателя на лична помощ.
ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ (ДИ):
ДИ е политически и социален процес, който осигурява преход от институционални грижи и всички други инструменти, предполагащи изолиране и сегрегаци, към НЖ. Ефективната ДИ се случва, когато на човек, настанено в институция, се даде възможността да стане пълноправен гражданин и да поеме контрола върху своя живот (ако е необходимо, с подкрепа). От съществено значение за процеса на ДИ е предоставянето на подходящи и достъпни жилища в общността, достъп до обществени услуги, лична помощ и колегиална подкрепа. ДИ спомага и за предотвратяване на институционализирането в бъдеще, гарантира, че децата са в състояние да растат със семействата си, заедно със съседите и приятелите си в общността, вместо да бъдат отделяни в домове за институционалната грижа.
УСЛУГИ В ОБЩНОСТТА (УВО):
Развитието на УВО изисква политически и социален подход и е залегнало в политическите мерки за извършване на всички обществени услуги, като например жилищното настаняване, образованието, транспорта, здравеопазването и други, подходящи и достъпни за хора с увреждания в обща среда. УВО се отнасят до предоставянето на подходящи жилища, така че да се гарантира възможността на хората с увреждания да бъдат част от своите естествени общности, да бъдат включени в основните публични услуги и да могат да живеят като равноправни граждани. УВО елиминира необходимостта от паралелни услуги, като институции, специални училища, болници за дългосрочна здравна грижа, паралелни транспортни решения, защитени работни места и др. Защитеното жилище, ЦНСТ, преходното жилище, наблюдаваното жилище, дневият център не са нито НЖ, нито УВО.
Прието през месец ноември, 2012, от Борда на директорите на ЕМНЖ
[1] Независимият живот се заражда в масово гражданско движение, инициирано и предвождано от хора с увреждания през 1960 в Бъркли, Калифорния.