Дамян Татич е член на Комитета по правата на хората с увреждания към ООН и един от създателите на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН.

По покана на Центъра за независим живот той бе участник в Национална конференция на тема „Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания: възможности и предизвикателства за България”.

Дамян Татич даде специално интервю за ЦНЖ пред Ива Дойчинова.

Ива Дойчинова: Какво знаете и какво чувствате за хората с увреждания в България, особено след тази конференция

– Дамян Татич: .Аз мисля, че тази конференция беше една наистина историческа възможност за всички колеги с увреждания в България. Мисля, че всичко, което беше сложено на масата бе много важно. Това, което наистина много ме впечатли беше активното участие на хората и движенията на хора с уреждания не само от столицата, но и от цялата страна. Видях и някои хора с увреждания, които са на позиция да вземат решения, което е много добре в контекста на философията “Нищо за нас без нас”. Това означава за мен, че гражданското общество в България и движенията на хора с увреждания са много активни, много живи и дори понякога открито критикуват държавната политика в момента, което е много важно за “здравето” на гражданския диалог.

И.Д.: Да, някои от тях дори изразиха остра критика към политиците и политиките у нас по отношение на хората с увреждания…Смятате ли, че те имат основание и че у нас може да се говори за дискриминация на техните права?

– Дамян Татич.: Аз не познавам достатъчно добре ситуацията в България, за да коментирам…Разбира се бил съм на някои събития по въпросите за уврежданията и зная, че хората с увреждания тук имат много проблеми и съответно причини да критикуват управляващите и политиците. Това е много добър знак, за това че те имат какво да кажат и го направиха с много добри и силни аргументи. Аз мисля, че това е част от демокрацията.

И.Д.: Какво ви мотивира вас лично да поведете тази борба за правата на хората с увреждания в цяла Европа  и по света?

– Дамян Татич.: За мен това наистина е мечта, която се сбъдна… Защото когато учех гимназиалното си образование преди много години аз участвах в програма за “модерни политики” и как може да се прави активно гражданско общество. Аз винаги съм се интересувал от историята и съвременността на дипломацията и винаги си казвах, когато отида в университета ще се занимавам с международно публично право. И точно така стана – в Белградския университет бях в департамента по международно публично право и в един момент дойдохме до фокуса – човешки права на хората с увреждания по света. Когато дойде времето да завършва като магистър започна да се говори за Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Аз работех по създаването на документа от моята страна Сърбия. Точно в тази работната група срещнах един от моите любими професори – това беше една наистина сбъдната мечта – да работим с него заедно. След това сръбските власти, следвайки поканата от ООН да включат хора с увреждания в тази структура, ме изпратиха като експерт по въпросите за хора с увреждания в Комитета за хората с увреждания към ООН. Това наистина е сбъдната мечта – аз имам възможността да представлявам своята страна и да работя за човешките права в ООН. Там наистина срещнах чудесни хора и аз имах привилегията и честта да работя заедно с тях за каузата – човешките права на хората с увреждания. Така че успях да вложа в този документ заедно теорията и практиката в тази област, мечтите и вярванията си.

И. Д.: А в личен план? Кой най-много ви е повлиял и как?

– Дамян Татич: Моите родители и особено моята майка, окуражавайки ме да се втурна в живота, независимо от моето увреждане, да посещавам редовно училище и да използвам интелекта си… Да вярвам в правосъдието и справедливостта и ценности като честност и равни права на всички, независимо от обстоятелствата.

И.Д.: Желая ви много успех, късмет и надежда във вашата работа. Какво бихте казали сега на хората с увреждания у нас, които са отчаяни и нямат надежда?

– Дамян Татич. Първото, което имам да им кажа, е че когато човек е решен да промени нещата, трябва да е напълно наясно със своите човешки права. Да ги знае. Хората с увреждания трябва да бъдат силно мотивирани и решени да участват в граждански диалог и движения за това. Да се бориш за своите човешки права не е спринт на 100 метра, това е маратон. И наистина е нужна решителност, сила и жилавост за една наистина тежка битка. И – много е важно – да се празнува всяка малка победа! И аз вярвам в една мисъл – “Нито една голяма промяна не е станала за една нощ!” Това е бавен процес от малки стъпки и от малки битки. Ето днес в България се случи тази конференция на високо ниво, на която се говори за проблемите, политиките и ратификацията на конвенцията, която е изключително важен инструмент в битката на хората с увреждания. И ето, хората говориха с управляващите за конвенцията и нейното подписване и за конкретни политики и практики в пътя към това. Вие сте тръгнали по този път и ратификацията на Конвенцията в близко бъдеще ще промени много нещата.

И. Д.: Имате ли си мото, изречение, което да ви води в живота?

– Дамян Татич:   Не точно мото, но се събуждам с добро настроение, правя нещата, които обичам и харесвам и съм решен да се боря за всичко, в което вярвам.