Думите имат сила още от първия път, когато се научим да ги използваме, за да предадем смисъл, да получим безценен актив – за добро или за лошо – под формата на език. Силата на езика е безгранична: може да се използва за предаване на най-основните човешки потребности, подредени в сложни изразителни понятия или за изграждане на връзки между двама души.
В допълнение към страхотното количество ползи, които има, езикът може да бъде използван и за коварни цели. От обиди до умишлени грешки и манипулации; има няколко начина да използвате това средство за комуникация, за да нанесете обида – умишлено или по друг начин.
Понякога, докато езикът ни се развива, ние идентифицираме избрани думи в речника си, като тези, които могат да навредят. Има много примери за това как тези спорни думи са били използвани за обида и омаловажаване на етническите малцинства.
В продължение на много години груби и обидни думи са били правилно премахнати от езика. Дума като инвалид, например, няма друга цел, освен да обиди и унижи всяка нежелана цел. Тя, както и много етикети като нея, бяха забранени, макар за съжаление, все още понякога да се използват.
Въпреки способността ни като общество да разбираме и разпознаваме силата на обидите, някои все още остават в редовна употреба, като последиците от тяхната употреба често остават незабелязани.
Време е да поговорим за връзката ни обидите по адрес на хора с увреждания.
Да започнем с израза бавноразвиващ се. Подобно на много слухове за уврежданията, изразът бавноразвиващ се се е родил от медицинската терминология. Първообразът на този термин, умствена изостаналост, е предшественик на интелектуалното увреждане. Въпреки че и двете се отнасят до „ограничени интелектуални способности“, широко се разбира, че предишният термин носи обидни конотации. По природа медицинските диагнози не са предназначени за унижаване. По-скоро те се приписват на пациент, за да му помогнат да заживее живота, който е подходящ за неговите нужди и стремежи.
Тук медицинският термин и обидата се различават основно. Думата малоумен се използва на мястото на думата “глупав.” Използва се с цел да се смути човека. Това не е по-различно от друга подобна дума “спастик”, например. Изхождайки от думата спастичност, която се отнася до сковаността на мускулите, често наблюдавана при хора с церебрална парализа (като мен), тази дума също се използва взаимозаменяемо с обиди, които подкопават интелигентността.
За разлика от други обиди, тези думи често са хвърлени без да челят някакво последствие. Използват се често без мисъл и без осъзнаване. Изречени толкова свободно и неангажирано; хвърлени в пространството хей така, те също обиждат. Увреждането, което аз, брат ми и милиони други хора по целия свят имаме, не трябва да дава право на никого да изрича по какъвто и да е начин думи, чиято цел е да покаже, че ние не сме на същото ниво като останалите хора.
Интелигентността е субективно понятие. Не се определя само от мозъчните функции. Интелигентността може да бъде интерпретирана чрез социални взаимодействия, остроумие, чувството за хумор на по-големия ми брат (човек, който има интелектуална недостатъчност). Може да бъде забелязана в онези, които имат завидната способност да четат емоциите на другите. Позволявайки използването на обиди и груб език, без да разбираме смисъла им, ние, като общество, допускаме определени увреждания да се използват евтината шега, вместо да виждаме тези, които имат тези увреждания, като напълно оформени, нюансирани хора.
Крайно време е да оставим тези обиди зад себе си. Езикът не бива да съдържа обидни думи, които нараняват и оронват достойнството.
Очаквам с нетърпение бъдеще, в което езикът вече не се използва, за да навреди на другите, а вместо това се използва за изграждане на мостове, писане на книги и създаване на майсторски шеги, които всъщност са просто забавни!
Лейла Стедман
Превод – Нина Жишева