Какво е лична помощ?

Някои хора с увреждания може да се нуждаят от подкрепа или лична помощ в ежедневните дейности, за да им позволят да преодолеят бариерите и да живеят с по-голяма независимост. Това може да варира от поддръжка от време на време до поддръжка от 24 часа на ден. Дейностите могат да включват подкрепа с лични грижи, хранене, обличане, домакинска работа, пазаруване, помощ по време на работа и през свободното време, както и комуникация, структуриране на деня или подобна когнитивна или психо-социална подкрепа.

Личната помощ е инструмент, който позволява самостоятелен живот. Закупува се чрез целеви парични средства за хора с увреждания, чиято цел е да се плати всяка необходима помощ. Личната помощ трябва да се предоставя въз основа на индивидуална оценка на нуждите и в зависимост от житейската ситуация на всеки индивид. Цените, отпуснати за лична помощ на хора с увреждания, трябва да бъдат в съответствие с настоящите нива на заплати във всяка държава. Хората с увреждания трябва да имат право да наемат, обучават и управляват своите лични асистенти с адекватна подкрепа, ако решат, и би трябвало да са тези, които избират модела на заетост, който е най-подходящ за техните нужди. Разпределенията за лична помощ трябва да покриват заплатите на личните асистенти и други разходи за изпълнение, като всички вноски, дължими от работодателя, административни разходи и партньорска подкрепа за лицето, което се нуждае от помощ.

Кои са ключовите елементи на личната помощ?

Правото хората с увреждания да живеят самостоятелно и да бъдат включени в общността е посочено в член 19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (CRPD). Държавите – страни по Конвенцията за правата на хората с увреждания, са задължени да „предприемат ефективни и подходящи мерки“, за да улеснят пълното упражняване на това право, включително като гарантират, че хората с увреждания имат „достъп до набор от подкрепа в дома, жилището и друга общност, включително лична помощ необходими за подпомагане на живота и включването в общността и за предотвратяване на изолация или сегрегация от общността ”.

Личната помощ, както е посочено в член 19, може да бъде разграничена от другите видове услуги по следните характеристики:

– Потребителят на услугата е потребител или работодател. Това означава, че той може да наема услугата по сой избор от различни доставчици или да наема, обучава, планира, контролира и, ако е необходимо, уволнява своите помощници;

– Потребителите имат възможността да проектират своя собствена услуга, което изисква те да могат да решат кой ще работи за тях, кои задачи ще изпълнява, по кое време, къде и как;

– Потребителите са свободни да избират предпочитаната от тях степен на личен контрол върху предоставянето на услуги в съответствие с техните нужди, възможности, настоящи житейски обстоятелства, предпочитания и стремежи;

– Финансирането следва потребителя, а не доставчика и трябва да бъде определено на пазарно ниво, за да позволи набирането на асистенти на отворения пазар на труда, за разлика от членовете на семейството;

– За да бъде ефективна политиката за лична помощ – т.е. да се даде възможност на хората с увреждания със сложна подкрепа да живеят в общността със самоопределение и пълно участие и да се премахнат институциите за настаняване – тя трябва да се комбинира с други политики за независим живот (относно жилищата, достъпната среда, транспорта, образованието и т.н.). Трябва също така да се предвиди подкрепа за връстници, която трябва да се финансира чрез разпределение на личната помощ, за подпомагане на хората с увреждания при управлението на личните им асистенти.

Терминът „лична помощ“ НЕ трябва да се използва за решения за предоставяне на услуги, при които жилището и помощ при ежедневните дейности се предоставят в един неразделен пакет.