Е, започна се!
Всички предричат титанична битка, битка на живот и смърт, битка за бъдещето на България и българите. С други думи да го кажем – атовете започнаха да се ритат, а когато атовете се ритат, кой тегли? Магаретата! Но, от друга страна, в такива моменти, ние, магаретата, изведнъж ставаме много скъпи, изключително ценни. Разменната монета на нечий успех – който ат си осигури повече магарета, си връзва успеха в кърпа. И започват да ни предлагат морковите. Я някой по-дълъг и много по-оранжев, я някой по-светъл, късичък, ама много питателен. Разбира се, доста предвидливо, тия атове много се постараха да ни осигурят една наистина сериозна предизборна диета, а гладно магаре лесно си харесва дори и най-дребното морковче. И ето тук започва драмата на магаретата – дотолкова сме изгладнели, че и обелка от картоф бихме приели. Ама, нали се сещате, че като ни захранят още от сега с обелки от картофи, след това няма да се втурнат да ни осигуряват овес и прясна детелина. А и след като сме се продали, нямаме право да се сърдим на никого.
И още нещо, не си мислете, че тия дето сега се ритат, всичките са баш атове.Повечето са най-обикновени магарета, ама морковите са у тях. И те ще се опитат да ни купуват, за да докопат властта.
Е, хайде пък този път ние да се опитаме да им попречим на алъш-вериша ! Да идем в избирателните секции и да бдим за честността на изборите, за да няма манипулации, корупция или злоупотреба с гласовете ни. Да ги изненадаме – не сме чак такива магарета все пак, а?
Както вече ви съобщихме, Центъра за независим живот се присъедини към една гражданска коалиция за наблюдение на изборния процес, координирана от асоциация „Прозрачност без граници“. (ако случайно вече ви е избягало от ума, може да се подсетите тук). Дойде моментът да се заявим и като наблюдатели. Създадохме едно обръщение към нашите приятели, изпратихме го на всички, чийто електронни адреси имаме. Със сигурност обаче сме пропуснали много от вас, затова решихме да пуснем призивът си и тук. И така, нека се заемем с наблюдението на изборите и да се опитаме да ги направим по-честни и по-коректни, поне мъничко.