На 4 септември двадесетте български участника в европейския поход на хора с увреждания се срещнаха с десетина български евродепутати, на които връчиха петиция с осем точки, обобщени в три основни групи: ЕС да рaтифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания максимално бързо и да насърчи страните-членки да ускорят процеса в собствените си държави, личната помощ да стане основно човешко право в рамките на Съюза и 5 % от средствата на ЕС за международно развитие да бъдат насочвани към проекти за човешки права на хората с увреждания в развиващите се страни.
 

След три дена и над 1500 км тежък път българите са сред най-активните в похода. Нормало, количките на нашите са срамно остарели, мнозина за първи път излизат извън пределите на страната ни, асистентите им са просто роднини или приятели, поели предизвикателството от авантюристична страст, родителска любов или привързаност към каузата. Николай Младенов – първа реколта български евродепутат от ЕНП – беше основната връзка на групата с останалите български депутати и бюрокрацията в Страсбург. В срещата участваха Николай Младенов, Биляна Раева, Душана Здравкова, Маруся Любчева, Петя Ставрева, Румяна Желева, Мариела Баева, Филиз Хюсменова, Метин Казак, Евгени Кирилов, Владко Панайотов, Димитър Стоянов, Владимир Уручев, Кристиан Вигенин и се ангажираха сериозно както с подкрепа на исканията в рамките на ЕП, така и да положат усилия за реална промяна на политиките в България.

„Ще бъдем в постоянна връзка оттук насетне, за да станем по-бързо европейци по манталитет и стандарт на живот” , обещахме си взаимно.

На 5 септември „Нищо за нас без нас” звучеше на български език от устите на стотици независимо от националността им през целия поход от над два километра. Всички заедно, българи, ирландци, германци, норвежци, шведи, британци и други, изминаха маршрута от начална точка улицата на Мира до сградата на Европарламента. Събрани заедно от една идея – настояването им личната помощ да бъде провъзгласена като човешко право. Посрещна ни господин Ханс-Герт Пьотеринг, председател на Европейския Парламент, който обяви публично своята подкрепа. Зала R.3.1 в която се провеждат заседанията на интергрупата по уврежданията към ЕП, беше изпълнена до краен предел. Всички разбраха, че България е една от петте страни-членки, които не са подписали и ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; че през юли 2007 е заведен иск срещу България за това, че жена с умствени увреждания от институция е починала и никой не е понесъл отговорност за това… Все „хубави” неща, с които ни споманават, но всички разбраха и защо българите с увреждания са поели предизвикателството да участват в такова изтощително, но обещаващо за бъдещето им начинание.
 

Много работа предстои да се свърши у нас – както от държавата, така и от гражданите – със и без увреждания.