Годишно събрание на Център за независим живот и симпатизанти с разбор на изминаващата 2011 и мисловна атака за една по-човешка и независима 2012г.
 

Или „Играем една много сложна партия шах с едни много прости хора” – Петър Кичашки.

Едва ли някой скоро е събирал в България толкова много хора с увреждания на едно място. На 16-ти декември в х-л Шипка се събраха няколко десетки хора със специални потребности, за да погледнат критично към направеното през изтичащата година и да съберат свежи идеи и сили за промяна на статуквото през 2012 г. Митко Николов и Капка Панайотова от ЦНЖ си припомниха, заедно с основните активисти в сдружението, акцентите на дейността през последните 12 месеца:

– Анализ за работата на НСИХУ / Националния съвет за интеграция на хора с увреждания/ към Министерски съвет, изработен от Института за модерна политика и Български център за нестопанско право. Категоричното становище бе, че съветът не е коректив, а креатура на властта. Той послушно подкрепя правителствената политика, срещу което усвоява публични средства и субсидии, за чието изразходване не се дават отчети и никой не следи;

– Стартира кампанията „Системата куца” – като категорична диагноза на социалните политики за хора с увреждания у нас. В резултат на това някои от управляващите получиха като подарък бастун за „куци” действия и решения. По всичко личи, че кампанията ще продължи да търси прозрачност и логика в политиката на управляващите и през идната 2012 г.;

– Протестирахме срещу промените в Наредбата „Асистент за независим живот”, която направи хората с увреждания заложници на неясна трансформация от точки в часове, липса на обективност и прозрачност и ги доведе до пълна невъзможност за планиране на достоен и независим живот в бъдеще. Протестът стана паметен за няколко от протестиращите, които се завързаха с вериги пред сградата на Общината на 28 юли;

– Протести за достъпността – започнахме с шествие пред Столична община на 5-ти май, продължихме с пресконференция за достъпността на училищата преди 15 септември и стигнахме кулминацията с „Дебат на колела” – кандидат-кметове се спънаха в опита си да преминат топ-центъра на София с инвалидни колички;

–  Преброихме наистина достъпните училища и казахме истината на софиянци – те са 5, а не 65, както твърдят от кметството. В Деня на народните будители направихме открит урок за приобщаващото образование и необходимостта всички деца да учат заедно – в една човешка и стимулираща среда;

– Сезирахме Омбудсмана на България Константин Пенчев за противоконституционното фаворизиране на национално-представени НПО, като по този начин се усвояват гарантирано държавни средства по абсолютно непрозрачен начин и без конкурсно начало. Лобирахме пред парламентаристи за питане към Министър-председателя на България в Народното събрание за ратификация на Конвенцията на ООН за правата на човека.

 
В емоционалния разказ и спомени за изминалата година имаше и тъга от загубата на един голям човек и вдъхновител на всички нас – Коко, Кольо Тодоров от Бургас.

Създадохме и една обща снимка на 2011 г., като обобщихме най-доброто, което се случи и проблемите, които виждаме:

Ивелина Алексиева от ИМП и Ралица Величкова от БЦНП споменаха факта, че сме се намерили като приятели и групата на гражданските организации, които гледат в една посока се увеличава. Мариана Харизанова подчерта, че животът ни зависи от всички нас – да бъдем постоянни, единни и да протестираме. Ваня Пандиева с гордост подчерта, че активното и рисковано пресичане на бул. Стамболийски пред медии и камери най-накрая донесе резултат – има нов асансьор на метростанцията там. „Политиците не разбират или просто не искат да разберат, каза Веселка Кирова. Аз не съм човек в събота и неделя, а през седмицата – живея по 4 часа на ден”, каза тя във връзка с възможността да се използва асистент за независим живот.Нашата 17-т годишна Алекс от Драгоман призова да научим обществото да приема различните. Краси от Кюстендил прибави към общата снимка двата златни олимпийски медала на Мишето и пленера в Боженци, където всички деца – без и с увреждания рисуваха и се забавляваха заедно. Мъдрата Марго се изрази в притча – „Нашето състояние е като чаша студена вода. Има три избора – да я изпиеш, да полееш този, който ти я дава или да я излееш на собствената си глава”. Петьо Кичашки каза мисълта, станала под-заглавие на този текст: „Играем една много сложна партия шах с едни много прости хора!”

Във втората част на събитието се разделихме на 4 групи, за да мислим какви действия да предприемем през 2012 г. в посока на четирите основни проблема на хората с увреждания у нас: достъпност, транспорт, образование и лична помощ. Подробностите от нашето творчество ще видите в началото на годината в подробен екшън-план.

Най-емоционалната част дойде, когато се връчваха наградите „Активен борец срещу системата” на седмината, които издържаха на 40 градусова жега на 28 юли в протест срещу промените в наредбата за личен асистент на столична община. Петър Кичашки, Петър Дадански, Ваня Пандиева, Мариана Харизанова, Лиза Бочева, Василка Спасова и Васил  Абрашев.

Финалът дойде неочакван, но типичен за ситуацията, в която са поставени хората с увреждания у нас. Точно когато започваше веселата част, дойдоха шофьорите от общинска фирма „Лозана” и пожелаха да започват извозването на хората 2 часа по-рано. Причината – колите са само 2, а хората с колички – много! Живееш според ограниченията на общинската фирма, а не според собствената си воля.

Това е най-важното, което ни предстои и през 2012 г., да осъзнаем, че човешките права са едни за всички и да ги защитаваме. Като хора, общество и държава.

Весела и щастлива Коледа  на всички 🙂

ПОСЛЕПИС: Уредихме транспорта със собствени сили и средства, за да празнуваме заедно. Имаме воля да живеем пълноценен и независим живот и ще продължим да се борим за това!


 А хапването беше страхотно, защото си го приготвихме сами!