Имала съм много интересни преживявания като напълно сляп човек. Някои хора смятат, че имам нужда от помощ, докато всъщност мога да се справя сама. Други предполагат, че знаят накъде съм се запътила и се опитват физически да ме насочат към посоченото място. Някои ме подминават, докато се опитвам да ги помоля за помощ, тъй като не осъзнават, че говоря с тях, поради липса на контакт с очите. Някои сочат и ми показват, че е „там“ или „по този начин“, без да предоставя друг контекст. Хората ме питаха дали всичките ми сетива са супер засилени, всъщност искат да знаят дали съм смелчак. Дори съм срещала хора, които ме питат дали имам ESP[1]. Но ако трябваше да подбирам най-забавните преживявания, трябва да кажа, че много, много пъти хората приравняват слепотата с глухотата.

Това се проявява по много начини. Хора ми говорят или по-силно или по-бавно или понякога и двете. Случвало се е, когато говорят или работят около мен, например „какво му се хапва?“ или да предадат на съпруга ми кредитната ми карта, която току-що съм използвала да плащам. Обаче това, което винаги ме притеснява най-много е, когато хората правят или казват неща, понякога груби или обидни, точно пред мен, защото приемат, че не мога да ги чуя. Очевидно има много хора по света, които не осъзнават, че очите и ушите са две отделни части на тялото, всяка със своя уникална функция.

Това ми се случваше много често в училище. Веднъж, докато се разхождах със съученици, чух някой да прави забележки за бастуна ми. Другият отговори, че трябва да внимават, защото вероятно мога да ги усетя как се взират. Очевидно не забелязваха ушите ми, въпреки че стоях точно до тях.

Като възрастна, подобна ситуация е доста смешна и забавна, защото вече знам добре как да се справям с такива индивиди. Но по онова време, като несигурен, самоопределящ се подрастващ, не се чувствах добре.

Друг инцидент включваше ученик, който казваше, че ако го ударя с бастуна, той ще „ми избие зъбките“. Поглеждайки назад, не мисля, че е смятал наистина да го направи, но тогава не знаех това. Това дете също беше малко притеснено. Освен това аз не размахвах бастуна си така диво и неконтролируемо, стараейки се да осакатя хората наоколо. Най-много да чукна някого по глезените. Така че тази забележка беше доста жалка и в същото време доста забавна. Така смятам сега, когато съм на 22 години и мога да проуча ситуацията по начина на мислене на възрастните.

Сега, когато имам свои деца, които също са слепи, не мога да не мисля за тези преживявания. Надявам се, че няма да им се наложи да изживеят същите обидни ситуации. Утешавам се донякъде, като знам, че ако им се случи подобно нещо, аз поне ще мога да се отнасям към тях по съпричастен начин. Надявам се също да успея да ги науча да не се страхуват да говорят и да обучават хората за отделните сетива на зрението и слуха. Надявам се, че мога да ги науча да бъдат любезни, но също така, ако моментът го изисква, може да хвърлят малко остроумие и сарказъм, защото това просто прави живота по-забавен и весел.

Ашли Уейн

Превод – Нина Жишева

[1] Електронна програма за стабилизиране – компютърна система за активна безопасност на автомобила, която поддържа траекторията на движение, съобразно зададената от водача посока чрез кормилната уредба