Хора с увреждания непоколебимо следват пътя на безусловно отстояване на човешкото си право да живеят достойно и по собствена воля. Поредната спирка по трасето, изпълнена с надежда за успех – среща с Бойко Борисов, кмет на София – човекът с твърда ръка и тежка дума, началникът, чийто строг поглед предопределя как работи и колко ефективна е общинската администрация.

Поканихме го за Баба Марта в офиса на Център за независим живот, за да го поздравим за празника и да му дадем мартеница за лично здраве и здрави политически решения в общината. Кметът Борисов не зачете поканата, не дойде на срещата и дори не се обади да предупреди, че е възпрепятстван. На пръв поглед – поредната покана за среща на група недоволни граждани с увреждания към кмета на София. Но само на пръв поглед. Ние не сме просто хора с увреждания, които искат нещо, словесно жонглирайки с европейската тема за права, принципи и ценности. Ние знаем, че имаме право на независим живот. Живяли сме го наистина, тук в България… за кратко чрез асистенти за независим живот. Без асистентите ние сме обречени! Поискахме схемата да бъде осигурена от Министерство на труда и социалната политика. Безуспешно. Тогава беше Европейската година на хората с увреждания – 2003, сега е Европейската година на равните възможности – 2007. Една нова надежда и съвсем реална възможност – Столична община. Общините, макар и непълна, имат своята оперативна и финансова самостоятелност да въвеждат и развиват различни политики, схеми, социални услуги, съобразени с реалните потребности на техните граждани. И се започна поредното епохално… разговаряне и разписване на правила, този път между общинската администрация и група непримирими хора с увреждания. Създадохме проект за общинска наредба за асистенти за независим живот. Срещи, обсъждане, поправки, отлагане, изчакване, търпение…поправки, срещи, обсъждане… Купища неадекватни аргументи как НЕ МОЖЕ да стане и яростна съпротива срещу всяка идея КАК МОЖЕ да стане. И така от 2005 до днес, в очакване кметът да раздвижи заседналия консерватизъм и бюрократично късогледство на общинската администрация, за което му пращахме писмо след писмо и получавахме добре познати отговори, написани от чиновници, но подписани от кмета. Така, логиката на гражданското поведение ни доведе до поканата за среща лично с кмета. За да му обясним, че ако имаме асистенти ще чукаме на врати на работодатели, ще ползваме новите асансьори на метрото, ще раздвижваме много по-активно платформите в институциите, където ги има и сами ще си плащаме сметките и данъците. И най-вече ще бъдем хора с достойнство и самочувствие. Г-н Борисов не дойде на 01.03.2007 г. в офиса на Център за независим живот да си получи мартеницата. Вместо него срещата уважи един от служителите, които обясняват защо работата не става и не може да стане – изпробвана практика от близкото минало, която се надявахме, че стилът на новите политици няма да вземе на въоръжение. Битката продължава!