Правото на лична помощ – едно от основните права на хората с увреждания, залегнали във философията за Независим живот и Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН, която правителството ни ратифицира преди три месеца.
В нашата страна обаче това право не се смята за важно. Явно обществото и държавата не са дорасли за това. В момента, в който човек с увреждане отиде да си търси правата, защото иска да е независим, отговорните институции заявяват, че няма пари. Не го казват в прав текст, крият се зад фалшиви извинения, но посланието им е това.
Преди време реших да кандидатствам за асистент по програма “Подкрепа за достоен живот” към общината. Бяхме разбрали, че ще има удължаване с осем месеца, имах и вариант за асистент. Майка ми отиде да попита как стои въпросът с кандидатстването в общината. От там заявиха, че удължаването се отнася за хората влезли в програмата от самото начало. Повече часове нямало да бъдат отпуснати. Така останах без асистентска услуга, въпреки че попълвах анкетна карта, която по мое мнение имаше абсолютно абсурдно съдържание. Според попълненото в нея би трябвало да събирам достатъчно точки, защото процентът ми на инвалидност е сто, а в същото време съм “социално активна”- уча, пътувам и т. н. Но уви! Все още ще ми се налага да разчитам на доброволна лична помощ от страна на близки, роднини и приятели.
Може би много хора се питат защо не съм в програмата от началото, отговарям веднага. Моя близка беше председател на оценяващата комисия, експертното ми решение от РЕЛК изтече и се справях без асистент, но ситуацията се промени и реших да търся правата си. Не казвам , че не се справям, продължавам да пътувам и да върша всички неща, с които запълвам времето си.
Иска ми се обаче да не превръщам близки и приятели в заложници на моето увреждане. Преди ползвах услугите на асистент и нещата бяха доста по-добри. Не бяха перфектни, но все пак не се притеснявах за неща, като това, дали ще има с кого да отида на екскурзия, как ще оставам след часовете в училище за извънкласните дейности, в които участвам.
Бях лишена от асистент от институциите, според лекарите от мен не става нормален човек, но аз няма да се лиша от правото си на достоен живот заради чуждото мнение.