Семейството ни се състои от пет човека – двама възрастни, две деца и куче. Освен това винаги трябва да се съобразяваме с аутизма, когато пътуваме. Споделям с вас няколко съвета, които подбрах по пътя, които сякаш работят за нас.
- Планирайте!
Независимо дали става въпрос за кратко пътуване до хълмовете или международен полет на дълги разстояния, обърнете малко внимание на планирането. Малките неща като това, по което време ви е полетът, къде ще имаме кацане а прехвърляне по маршрута, независимо дали трябва да вземете автобус до самолета, всички имат значение. Синът ни няма да използва мръсни тоалетни и не обича да чака коучът да стигне до самолета, затова отделяме малко повече време, за да изберем авиокомпания, която използва предимно директни полети.
- Отивайте на мястото по-рано.
Най-добре забравете за припкането в последната минута. Планирайте да си отделите малко допълнително време на летището/гарата, за да заредите колата, да напуснете къщата и т.н. Всичко, което е непредвидимо или различно от рутината, може да предизвика срив, особено при силно чувствителни деца, така че най-добре дайте си лукса на повече време в подобни ситуации.
- Опаковайте необходимото, но най-лекото.
Пътуването с лек багаж е мантра, в която сега се кълна. Опаковайте достатъчно за вас и малко повече за тийнейджърите, с които пътувате. Вещи като лекарства, залъгалки, познати нощни дрехи и играчки са задължителни. Допълнителни чифтове обемисти обувки, тежки тоалетни принадлежности и неща само за всеки случай ще предизвикат само проблемите на свръхбагажа и ще ви тежат необосновано. Освен ако не отивате на самотен остров, почти всички неща от първа необходимост ще бъдат достъпни там, където отивате, така че не се притеснявайте. Но винаги носете неща, с които да успокоите/забавлявате детето си. Предвидете необходимото, с което да му попречите да рита седалката отпред и да дъвче вещи, които не са за дъвчене. С времето ще добиете богат опит.
- Уверете се, че сте взели позната храна.
Ако детето ви е придирчиво към храната, това вероятно ще бъде най-голямото ви предизвикателство. Трудно е, но може да се управлява. Планирайте дестинацията си, като имате предвид какво ще получи вашето дете там. Винаги можете да носите храна/консумативи за малко. Все пак не забравяйте, че сте там за почивка, така че опитайте да експериментирате с местната храна и детето ви също може да ви изненада. Най-лошото ми време беше една седмица в Европа, където детето ми оцеля на ароматизирано кисело мляко и кутия, пълна с шоколади!
- Справяне с кризите.
Често сривовете имат ясни причини, но също толкова често ние не сме наясно защо кризата ни е сполетяла. Полезно е да се сетите най-бързо за причината, защото можете да я премахнете и детето може да се успокои. Въпреки това, също толкова често нямаме идея защо се случва сривът. В такива случаи открих, че първо се успокояваме и след това „съвместно работим“ детето също да се успокои. Преди синът ми да започне да използва думички, не знаех защо ще започне да плаче на опашки. Така че е получаваше жалката сцена – аз го нося, той се извива, хората се взират, аз се червя и той продължава да се извива и нещата прогресивно се влошават.
Един трик, който открих, че работи, е “10 минути спокойствие.” Ако можете да намерите спокойно пространство и време, оставете детето си и регулирайте дишането си бавно, равномерно, като говорите с тих, успокояващ глас. Най-важното, всъщност, е вие да се успокоите. Нашите деца са добре настроени на нашите емоции и колкото по-спокойни сме ние, толкова по-голям е шансът и те да се успокоят в крайна сметка. Проверете и свята реакция. Реагирате ли на поведението на детето си или реакциите на другите? По-често е се справяме много добре, защото се страхуваме от реакциите на непознати. Научете се да бъдете безразлични към тях. Това е най-ценният съвет, който трябва да дам по този въпрос.
- Живейте в момента и си изкарайте чудесно.
Като семейство може да не успеем да направим всичко, да видим всичко или да изпитаме всичко, което ваканцията може да предложи. И това е ОК! Това също не означава, че няма да можем да направим нищо. Изберете местата, където наистина искате да отидете и намерете начини го направите. Или пътувайте с друго семейство, с което да се редувате за излизанията и гледането на децата, да се редувате с партньора си или просто да вземете децата и да видите как се справят. Щастливо установих, че когато изскочи някоя трудност, децата се държат чудесно! Изживявайте моментите си, насладете се на почивката, поемете дълбоко дъх и се отпуснете. Това пътуване може и да е трудно, но не е безнадеждно. Ще направите прекрасни спомени и ще се обвържете като семейство, което е скъпоценно и не се описва с думи. Излезте и посрещнете приключението!
Рохини Катриар
Превод – Нина Жишева