Днес е 21-ви март и не е обикновен ден, а различен, слънчев и по-шарен, каквито са ѝ самите хора със синдром на Даун. Както и всички, хората с този синдром са нормални като всички останали. Това, че имат увреждане не ги прави по странни, не ги прави извънземни, не ги прави задължително престъпници, не ги прави задължително болни хора. Но предоставяйки им се необходимата подкрепа може да ги направи добри служители, добри студенти, добри родители, добри приятели, които да купонясват с нас.

С предизвикателството, което отправихме към вас – “Да обуем различни чорапи”, искахме точно това да покажем, че различието може (не, задължително е) да бъде нещо хубаво и не непременно специално. Както се казва в този клип (по-долу ще намерите превод) – специално е да си поръчаш яйце от динозавър или да те масажира котка, но няма нищо специално в това да си човек със синдром на Даун. Това е и посланието на хората, които участват в клипа – „Имаме нужда от това, от което имате нужда и вие – образование, работа, различни възможности, приятели и малко любов – и не ни трябва нищо по-специално.“

С присъединяването ни към световната кампания да носим различни чорапи на този ден искахме и да кажем, че различието е нещо хубаво и трябва да го ценим; синдромът на Даун не е болест, а обич; всяко дете с него е на първо място дете и има нужда от обич като всяко друго; тези деца могат да се обучават; възрастните със синдром на Даун са еднакво конкурентноспособни на пазара на труда; хората със синдром на Даун могат да обичат и създават семейства, и да изпитват емоции като всички останали. Това са чувства, емоции, поведение, възприемане, нагласи върху, които увреждането не поставя акцент. Това са неща, които се градят с времето и за които ние всички допринасяме.

Ние, като организация на хора с увреждания, искахме да покажем, че независимо от различното увреждане, ние също сме съпричастни и можем да бъдем участници в такива кампании. И ние носим чорапи и защо пък да не са различни и много по-цветни на този ден. За съжаление малко хора с увреждане се включиха и това ни натъжава, което за пореден път доказва, че хората с увреждания трудно участват в подобни инициативи, защото се приемат за различни и някак странно би било да се обуят в шарени чорапи като другите хора. И това отново е от нагласите в обществото, че различните трябва да са специални (вече разбрахте, че нищо специално не ни трябва) и не могат да са като всички останали – съпричастни към една благородна кауза.

Както винаги, нашето предизвикателство не бе само към хора с увреждания, а към всички. Затова от снимките по-долу ще разберете, че пак успяхме – независимо от малкото получени снимки – и доказахме, че различието не е водещо и винаги можем да правим нещата заедно.

Благодарим на всички, които се отзоваха на нашето предизвикателство и ни изпратиха снимки. Вие сте хора с главно Х и показахте, че различието не ви плаши, дори напротив – то е нещо, което трябва да ценим. Благодарим Ви!

Георги Кадиев в офиса на ЦНЖ

Превод на клипа:

Хората със Синдром на Даун имат специални нужди

Специални нужди? Специални нужди? Наистина?

* Ще е “специално” ако хората със Синдром на Даун трябваше да ядат яйца от динозаври. Това би било специално.

– Едно яйце от динозавър. Добър апетит.

– Извинете, може ли да си поръчам нещо друго?

* Ако трябваше да носим гигантски рицарски костюм. Това би било специално.

* Би било специално ако нашите масажи се правят от котки.

* Ако имаме нужда да бъдем събуждани от известни личности.

– Събуди се, събуди се, яйца и препечен хляб.

– Кой си ти?

– Може да ме познаваш от Спешно отделение или Офис треска, няколко по-тъмни роли … Скалата, Взвод, Уол стрийт, Смешни истории, аз, … аз играх.

– Излез.

– Моето легло.

Това щеше да е специално. Но това, от което наистина имаме нужда е образование, работа, различни възможности, приятели и обич. Същото като всички останали. Тези нужди специални ли са?

#бесспециалнинижди

просточовешкинужди