Здравейте приятели! Както повечето от вас вече знаят, в Страсбург на всеки две години се провежда така нареченият Freedom Drive (Фрийдъм Драйв) – събитие от изключителна важност за борбата на хората с увреждания от Европа и, в частност, от България, за човешки права и адекватни политики в сферата на уврежданията. Фрийдъм драйв се организира от Европейската мрежа за независим живот – ENIL.

Тази година беше юбилейна за Похода – 10 години Freedom Drive! Присъстваха представители на повече от петнадесет страни от цяла Европа – Франция, Норвегия, Холандия, Белгия, Италия, Испания, Гърция, Беларус, Ирландия, Великобритания, Словения, Чехия, България, Германия, Сърбия, Швеция.

Бяха проведени многобройни срещи, разговори, семинари, конференции, уъркшопи, на които хората споделяха неволи, успехи, мечти за достоен и независим живот, чертаха стратегии за бъдещи битки, споделяха опит и създаваха нови приятелства. Атмосферата беше изключително топла, най-вероятно от кипящата дейност, която бълбукаше навсякъде.

На 10.09.2013 г. българската група посети Европейския парламент, където се срещна с българските евродепутати Филиз Хюсменова, Антония Първанова, Надежда Нейнски, Моника Панайотова, Мария Габриел, Метин Казак, Слави Бинев и Станимир Илчев, както и секретарят на г-н Андрей Ковачев. Най-напред ние изявихме своята солидарност с всички европийци с увреждания относно орязването на социалните бюджети поради кризата. След това си поговорихме за съществуващото в България остаряло и неефективно законодателство в областта на увреждания и обяснихме защо настояваме за един напълно и качествено нов закон за уврежданията, както и необходимостта от закон за личната помощ в България. Евродепутатите изказаха своята съпричастност към проблемите, както и надеждата си, че техните колеги в България ще заработят по темата на родна земя.

Най-впечатляващата част от събитието, обаче, най-логически си остана самият Поход. Стотици хора с увреждания от цяла Европа, придружени от асистентите си, преминаха своя път от Площада на Републиката по определения предварително маршрут. Дъждът, който направо вледеняваше, не спря никого, не намали ничий ентусиазъм, не заглуши гласовете, настояващи за независим живот, за достойнство, заклеймяващи настаняването на живи хора в институции. Блокирахме няколко съществени за града кръстовища, минахме по централни улици. Минувачи и автомобилисти спираха с уважение, някои махаха, други пригласяха на призивите ни. Така за около час и половина се добрахме мокри до кости и премръзнали до сградата на Европейския парламент, където проведохме свое заседание, на което бяхме поканили и евродепутати. От страна на България не дойде никой! Не знам дали ни стана по-леко, но имаше и други държави, чиито европейски парламентаристи не ги уважиха. 

В заключение ще кажа само, че в Страсбург се срещнахме с два вида хора – едните се придвижваха странно, с най-различни и дори на моменти причудливи колички, но готови да отстояват достойния си живот до край. Другите…, другите просто бяха заети политици, които незнайно защо се изживяваха като хора, които трябва да решават небивалици вместо нас, без да си дават сметка, че Мюнхаузен се е забавлявал, когато ни е разказвал как човек може да се извади от блатото, теглейки се за косите.