За поредна година отбелязваме 1 декември като Световен ден за борба с ХИВ и СПИН. Време, в което отново поставяме много важни въпроси и време, в което ние отново ще си позволим да зададем едни по-различни въпроси, засягащи хората с увреждания. Да, те също могат да хванат ХИВ и СПИН! Ще се изненадате, но изследванията показват, че даже инфекцията се среща три пъти повече при хората с увреждания, в сравнение с хората без увреждания. Но защо е така? Как така те хващат този вирус? Ама те водят ли сексуален живот? Получават ли хората с увреждания адекватни информация за това как може да се хване този вирус? На тези и още въпроси може да научите отговорите в следващата статия на Human Rightс Watch, преведена от нас.

https://www.hrw.org/news/2011/06/08/fact-sheet-hiv/aids-and-disability

Често се смята, че за хората с увреждания е много по-малък рискът да се разболеят от ХИВ вирусна инфекция в сравнение с техни връстници без увреждания. Възприема се, че те са асексуални, по-малко вероятно е да използват наркотици или алкохол и има по-малък риск от физическо или сексуално насилие, за разлика от населението като цяло.
Но все повече се утвърждава обратното твърдение. Изследвания показват, че тези предположения са погрешни – ХИВ инфекцията се среща три пъти повече при хората с увреждания, в сравнение с хората без увреждания.
Според Организацията на обединените нации, най-малко един на всеки 10 човека от 660 милиона население, живее със сериозно увреждане, променящо изцяло живота му.

Човешки права, Увреждане и ХИВ/СПИН
Хората с увреждания се сблъскват с редица нарушения на човешките им права и това допринася за повишаване риска от ХИВ инфекция. Тези нарушения включват:

По-висок риск от насилие и липса на правна защита
Вероятността хората с увреждания да бъдат жертви на физическо, сексуално насилие или изнасилване е три пъти по-голяма. В много страни, хората с увреждания имат малък или никакъв достъп до полиция, правен съветник или защита в съдилищата. Хората с увреждания, които са жертва на изнасилване или сексуално насилие, често имат по-ограничен достъп до медицински услуги, включително и психо-социални консултации и профилактични грижи, отколкото техните връстници без увреждания.

Липса на образование
Децата с увреждания често са изключени от образованието, а това означава и от обучението за сексуално здраве. Причините за това често са, че се разсейват или че не могат да бъдат обучавани. Но в много части на света децата не посещават училище, просто защото училищата не са физически достъпни. По данни на Световната банка 97% от всички хора с увреждания и 99% от жените с увреждания са неграмотни.

Липса на информация за сексуалното здраве
Всеобщо възприето е, че хората с увреждания не са сексуално активни. Изследвания показват, че те са толкова сексуално активни колкото и техните връстници без увреждания. Хомосексуалността и бисексуалността се проявяват със същата степен сред хората с увреждания, както и сред останалата част от населението като цяло. Въпреки това е по-малко вероятно те да получат информация за превенция на ХИВ инфекция и безопасен секс, както е и по-малко вероятно да имат достъп до превантивни методи като например презервативи.

Защита, съгласно международното право
Конвенция за правата на хората с увреждания (КПХУ)

  • Хората с увреждания се ползват от всички човешки права и основни свободи, наравно с всички останали. (член 5)
  • Хората с увреждания имат право да участват активно в планирането и провеждането на ХИВ политики и програми и по-специално, в тези, които пряко ги засягат. (член 4)
  • Правителствата трябва да защитават по-широк кръг от права, включително правото на образование, информация и комуникация, както и правото на индивидуална автономия и независимост. (членове 3, 16, 19, 21, 22, 24)
  • Правителствата трябва да предоставят на хората с увреждания същото качество и стандарти на здравни грижи и програми, каквито се предоставят на другите хора, включително и в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и програми, базирани на населението. (член 25)
  • Правителствата също така трябва да предоставят възможност на хората с увреждания да постигнат най-висока степен на независимост, пълно физическо, социално и професионално умение и пълноценно включване във всички аспекти на живота. (член 26)

Международен пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП)

  • Всички хора, включително и хората с увреждания, имат право да работят, право на социално осигуряване, на семеен живот, адекватен стандарт на живот и обучение. (членове 6, 7, 9, 10, 11, 13)
  • Правителствата трябва да защитават правото на всеки да се възползва от най-високия достижим стандарт на физическо и психическо здраве. (член 12)
  • Правителствата трябва да гарантират, че правата по МПИСКП ще се упражняват без дискриминация на каквото и да е обществена или друга основа, като например увреждането. (член 2)

Международен пакт за граждански и политически права (МПГПП)

  • Всички хора са равни пред закона и имат право, без дискриминация, на еднаква закрила от закона. Законът забранява всякаква дискриминация и гарантира на всички хора еднаква и ефикасна защита срещу дискриминация на всякаква основа. (член 26)
  • Правителствата трябва да защитават правото на живот, физическа неприкосновеност, индивидуална свобода и сигурност, неприкосновеност на личния живот и процесуална правна справедливост. (членове 6, 7, 9, 10, 14, 16, 17)
  • Правителствата трябва да гарантират, че правата по МПГПП ще се упражняват без дискриминация по обществен признак или друга основа, например като увреждането. (член 2)

Конвенция за правата на детето (КПД)

  • Правителствата имат задълженията да защитават човешките права на всички деца, включително и на децата с увреждания. Правата, посочени в КПД, трябва да се прилагат без дискриминация, основана на увреждане. (член 2)
  • Подпомагането на детето или тези, които отговарят за неговата грижа, „имат за цел да се уверят, че децата с увреждания имат ефективен достъп и получаване на образование, обучение, здравни грижи, рехабилитация, подготовка за трудова дейност и възможности за отдих по начин, осигуряващ на детето, възможно най-добрата социална интеграция и индивидуално развитие.“ (член 23)

Какво може да направите?

  • Обърнете се към хора с увреждания и техни организации, за да научите повече за специфичните нужди на хората с увреждания във вашата общност.
  • Уверете се, че ХИВ центровете, включително центровете за тест и обучителни програми са напълно достъпни за хора с различни видове увреждания. Това включва осигуряването на жестономичен превод, лесни за разбиране информационни материали, материали на Брайлово писмо и се уверете, че центровете са физически достъпни.
  • Предоставяне на информацията в различни формати, приспособени за хора с различни видове увреждания.
  • Обучавайте персонала на ХИВ организации по теми засягащи уврежданията и общността на хората с увреждания по въпроси на ХИВ. Обучавайте хората с увреждания и особено ХИВ-позитивни лица с увреждания, които могат да бъдат като застъпници в ХИВ програми.
  • Промотиране и финансиранe на изследвания за ХИВ и уврежданията, като се уверите, че хората с увреждания са включени в екипа, който проектира, изпълнява и анализира изследването.
  • Насърчаване на управляващите за ратифициране и включване на различните национални правни инструменти, които защитават човешките права на хората с увреждания, включително и Конвенцията за правата на хората с увреждания.
  • Застъпничество за това, хората с увреждания да имат пълни сексуални и репродуктивни права, достъп до услуги за намаляване на последствията от насилие, както и да бъдат свободни от физическо и сексуално насилие.

За повече информация:
AIDS-Free World: Disability & HIV/AIDS, www.aids-freeworld.org/content/blogcategory/35/66/
Human Rights Watch: Disability Rights, https://www.hrw.org/en/disability-rights
World Bank, http://siteresources.worldbank.org/DISABILITY/Resources/Health-and-Welln…