Съвременната „Приказка за стълбата” не е сред положителните приказки. Всъщност поука винаги има – затова бих попитала, на какво си готов, за да си сред първите, заслужава ли си – струва ли си изобщо да пренебрегнеш очите, ушите, паметта и сърцето си, за да се изкачиш на върха на стълбата? Гледайки себе си в огледалото на своята съвест, нашите управляващи няма ли да припознаят юношата от Приказка за стълбата, който изкачвайки се, слезе в самия ад на ограбената си душа? А струва ли си изобщо? Някои казват: – Това не се отнася за мен! – А дали е така? Където абсурдното и алогичното е норма. Защото вечното зло дебне отвсякъде, а човешкото у човека се оказва твърде крехко. И нима това е чудно в общество, в което легимитиращ етиката принцип е “Без чест ли си? – Прави ти чест!”

Не ни остава нищо друго освен да се стремим да променим системата. Помни, ти си една малка част, но ние всички имаме право на глас и мнение как да живеем живота си. Парите, властта са като наркотик. Най-голямото зло, което изкушава човешкото у човека, е властолюбието и парите. А стълбата… Стълбите водят нагоре, надолу. Кой обаче доброволно слиза от стълбата? Всеки иска да е на по-горно стъпало – гледката, която се открива от по-високо е по-широка, по-интересна, по-завладяваща. Именно това кара да се забравя, кой от къде е тръгнал и иска да остане така винаги, сякаш така е било… Но това е различно от реалността. Дори да живеем със затворени очи, светът около нас не спира развитието си и често оставаме изненадани от ефектите, които сами сме предизвикали. Може би едно препъване и търкаляне в обратна посока понякога е нужно, за да започне някой отначало и без старите грешки да се надпреварва към нови върхове. Тривиален финал, но понякога завръщането към обикновените неща би могло да бъде здравословно. Политиката не би трябвало да има място в художественото тълкуване на литературата, но това поетично бижу в проза, заяви своето смело и незабравимо присъствие в съкровищницата на българската литература и носи в себе си заряда на предупреждение.

За управляващите е по-важно какво да говорят, не какво да направят. У нас много се говори и нищо не се прави. Държавата забравя своите задължения, превръща се в абстракция, която нехае, затворена за собствените си граждани. И така ще бъде докато хората с увреждания стоят вътре в дома и живуркат, и само се оплакват един на друг… И чакат… някой да направи нещо, да свърши нещата вместо нас, да протестира, да иска вместо нас. Никой няма да се сети за нас, ако самите ние не поискаме силно и смело, и много ясно – да вземем живота си в ръце – да имаме избор, да живеем нормално като нашите колеги в Европа. И да настояваме упорито… Да се борим за правата си – за правото на образование, на труд, на кариера, на достойно заплащане, за социално включване, за овластяване на хората с увреждания. Защото овластяването не е привилегия, то се осъществява чрез и от социума – това е право на всеки човек.

Полага ли правителството усилия към затваряне на институции за деца с увреждания и възрастни, създават ли достъпни училища и работни места, за да могат хората с увреждания да работят, да печелят пари, да се освободят от бедността? Защото недохранването, лошото здравеопазване и опасните условия за живот, всичко това води до увреждания. Изключени от икономическия и социалния живот, хората с увреждания живеят в бедност и социална несправедливост. И така ще бъде докато повечето от хората с увреждания започнат да се държат като европейски граждани и да изискват от държавата онова, което декларира като намерения, а не непрекъснато да унижава гражданите си и да се оправдава с безпаричие.  И как ще се равняваме по европейците с увреждане като се радваме на дребни помощи вместо да настояваме за достъпна среда, за лична помощ  и съвременни помощни технически средства, да се образоваме, да ходим на работа и да печелим достойно. Свободата е ценност в човешкия живот и се състои в това всеки да избира, да планира и да действа според собствените си разбирания, желания и цели. Затова е необходимо решително да показваме и доказваме формализма на куцата система, като се изявяваме в медиите. Повече да излизаме на улицата, да отстояваме своята кауза! Да защитим своите човешки права въпреки куцата политика!