Вече почти 18 години работя като библиотекарка, харесвам много работата си, която е свързана с общуване с колегите, с хората ползващи библиотеката. Същността на моята работа е доста разнопосочна. Тя не е свързана само с едно обикновено раздаване на книги. Извършвам много други дейности като да консултираш хората по някакъв проблем или просто зададен въпрос, да им помогнеш да си оформят някой и друг документ, да разпечатиш качествено и вярно исканите „неща”. Да дигитализираш стари книги, за да ги има в електронен вид за по-широка и масова употреба.
Но животът ми не е само свързан с книгите, той е свързан и с моето желание да пътувам, да гледам красотите на света. Имала съм щастието да бъда в много страни, да видя красотата на Метеора, да посетя Кападокия – красивата земя на конете, да летя на балон и да се насладя на гледките отгоре. Да видя водите на морето в Осло. Да премина през красивите планини (естествено, навсякъде с приятели и колеги) през Босна и Херцеговина, а Алпите ме очароваха с пищността си и зеленината си. Да пътувам с кола от България до Франция, участвайки в походи в защита правата на хората с увреждания. Не пропускам и ходенията по красивите ни български земи – изкачването на Рила планина, гледката на Черепишките скали, да опитам виното в Мелник (до там вече карайки кола със собствените си ръце и преминавайки през Кресненското красиво дефиле), едно от последните ми посещения бе във Велико Търново, където се насладих на „малка България”. С една дума, обожавам пътешествията. И това, което описвам е само малка част от моето битие.
Животът ми не е само низ от пътешествия, в него съм имала много краткотрайни любовни връзки, страст, разочарования. Загуба на скъпи за мен хора. Участвала съм и в много предавания и репортажи, в които съм разисквала различни проблеми, свързани с живота на хората с увреждания – от достъпността на средата до възможностите да живеят в собствено жилище и да водят достоен живот. Винаги се стремя да се уча от положителните примери в живота си. Обичам приятелите си и те не ме изоставят, с колегите си се разбирам прекрасно. Винаги гледам да съм подкрепа и опора за другите, така както мен ме подкрепят приятелите и колегите ми. Много пъти непознати хора са ми помагали при възникнали ситуации. Заразявам с усмивка и са ми го казвали неведнъж и дваж. Обичам да се усмихвам, да се радвам на пъстротата на света, харесват ми малките удоволствия – да пийна едно питие, да се потопя в обятията на обичан или харесвам от мен човек, да гледам как водата се движи и наоколо се носи птича песен. Обичам да рисувам, но нямах възможност да завърша в така желано училище за творци. Остана ми като едно красиво хоби, от което съм сътворила доста красиви „неща”.
Това съм аз – импулсивна, с авантюристичен дух, попадала съм в ситуации, в които е имало доста безнадеждност и въпреки това продължавам напред, животът е затова, да бъде изживян.
Така се виждам аз, така ме виждат моите приятели и колеги, които ме ценят заради качествата и духа ми. Дори когато се погледна в огледалото – визуално съм с физически увреждания, със затруднена походка, дребничка на ръст и с куп други физически несъвършенства, „оковали духа ми в това тленно тяло”, това съм аз – винаги следваща целите и мечтите си…
Само, че от другата страна на огледалото седят „те”, – виждащи с ограниченото си съзнание, поредното ПСУ (за незнаещите – потребител на социални услуги) – бидейки в социален дом (поради стечение на обстоятелствата) „грижовни” директори, социални работници, психолози, трудотерапевти, медицински персонал и всякакъв вид друг персонал, които са доволни, че полагат „грижи” за мен. Другите „те”, които, срещайки те на улицата или в кафенето и магазина, извръщат очи или се срамуват да покажат че те познават, другите „те”, които са способни да те унижат, да те подиграят, да покажат някакво надмощие. Щом един обикновен пазач на социален дом се осмелява да ти почуква по ръката и да те пита в колко часа се прибираш, той не вижда нищо повече от това. Всички „те”, вездесъщи и обзети от „ограничеността си”, се стараят да ми налагат правила. Те не виждат моите успехи, не уважават моите стремежи. Те просто ми съставят грандиозно тъп индивидуален план, характеризират колко е чиста стаята ми, обсъждат „странностите ми” . Странна съм им, защото правя нещата, които харесвам, а не които ми налагат. Странността ми се състои в това, че аз съм личност, но те просто виждат една жена с увреждане, която е арогантна и неблагодарна, а те са толкова загрижени за мен. … И това всичко – плод на една сбъркана система.
… Отново се поглеждам в огледалото и пред мен отново застава една жена с принципи и вярваща в своите възможности. Жена с чувство за достойнство. Напук на системата!