Капка Панайотова напусна този свят.
Напусна го съвсем неочаквано и ненавременно.
Остави огромна празнина в пространството – в сърцата ни, в редиците ни, в обществения живот, в борбата за човешки права, в битките ни за достоен и добър живот, за справедливост. А тя толкова обичаше живота и го ценеше с цялото си същество. За нея всеки човек беше ценност, заслужаваща да бъде уважавана и зачитана.
Приятел на Центъра беше казал, че Капка е капката на цунамито в океана на несправедливостта. Силна, застанала твърдо и непреклонно на позицията на независимия живот, Капка ще остане в спомените ни като най-безкомпромисният борец за доброто на българите с увреждания, за по-добър и щастлив живот в България.
Празнината, останала след нейната кончина, няма да бъде запълнена никога. Винаги ще тъгуваме за Капка, винаги ще я носим в сърцата си, винаги ще помним делото й!
Поклон, Кап! Почивай в мир!
Всеки, който желае, може да напише своите мисли, последни думи и съболезнования под формата на коментар!
Kapka, Kapka, the bells have wrung and you have left the chaos to find peace.
Your work was not in vain, with many who will continue in your spirit.
It is just a pity it takes so long for this world to become better for disabled people
And we must spend our time banging our heads against the wall
Instead of enjoying the water at a beach.
We were to go to the beach on the black sea
But we never made it there.
No time for vacations,
Too many things to do.
Well maybe one day up in the blue yonder.
Until then RIP and know that we are many who miss you
and find we are in chock that you left so unexpectanty.
Love Jamie
Dearest Kapka, beautiful soul, powerful fighter, dreamer, doer – the founder of not just the Centre for Independent Living in Sofia, but an inspiration and driving force behind an entire movement of activists and advocates across Bulgaria and the world. Such a kind and truly principled person, you brought humanity to everything you did, and you were a living example of what it means to speak truth to power. I am so terribly sad about your passing which is far too soon. Go safely, dear Kapka, and rest in the knowledge that your demand for dignity and inclusion will continue to be heard loudly, for now and for a very long time to come. Thank you, dear friend, I miss you deeply.
„Аз съм като китайската капка,
която не се отказва да капе,
докато не разруши камъка,
неуместно поставен насред пътя, за да пречи” – така казваше Капка за себе си.
И е така – разруши много камъни, за да изгради достъпност, и приемане, и възможности за развитие… Ще я помня като борец, но и купонджийка, знаеше да се радва на живота. А шофираше като змей. Капчи, светъл път!
Kapka was really one of a kind. We got to share many happy and not so happy moments over the years, for which I am grateful. Thank you Kapka for your love and for always being there. There is only sadness now. Ines
So many great memories, lots of laugh, lots of great actions. You were always bringing an amazing energy and power to all the actions. Fearless fighter with a beautiful soul. You were our rock.
It is so difficult to believe that you are gone. I will always keep you in my heart.
Big hugs dear Kapka
Помня първата ни среща с Капка, някъде през 1996-1997 година. Аз бях социален работник и за първи път бях на обучение на НПО.
После ми подари „Изкуството да се помага“, още топла-топла от издателството. Преводачът Капка, превела тази библия на социалната работа.
После се изнизаха много години, аз работих къде ли не, но където и да бях знаех, че винаги мога да вдигна телефона и да и разкажа за поредното безумие в системата, която тя дълбоко ненавиждаше. Беше като пристан, където може да намериш разбиране. Беше като самотен фар, който неуморно показва вярната посока.
После ме вземаше със себе си, за да видя живота на хората с увреждания там, където техните права са зачетени. Това промени напълно моя професионален път, за да съм това, което съм.
После аз бях като преводач от български на български, когато моите колеги не разбираха онова, което тя им казваше. Много от тях продължават да не разбират и аз съм убедена, че не е от лошотия, а защото не са имали моя шанс, не са могли да видят с очите си.
После искахме да спрем поледните законодателни абсурди – покрай ЗХУ, ЗЛП, ЗСУ, покрай плановете за нови резидентни услуги. Последният и имейл, вероятно часове преди да ни напусне, беше за новите стандарти за качество на социалните услуги.
Вече няма „после“…
Останаха спомените. Остана наученото. Останаха принципите, от които ми каза да не отстъпвам.
Продължаваме и ще сбъднем мечтата ти, Капкап!
Моите най-исктени съболезнования на общността на ЦНЗ, с която се чувствам свурзан въпреки че последните три години физически не присъствам. С Каока бяхме заедно когато учредявахме Центъра. Колко часове сме изкарали с Жоро Сматракалев, Жоро Найденов и с нея в дома й на „малките пет кьошета“, за да се роди тази може би най-честна и чиста неправителствена/нестопанска организация в България! И заслугата за това е единствено на Капка – безкомпромисна и всеотдайна личност, от най-рядко срещашите се. Тъй съм със затруднена мобилност и най-вече защото съм извън София, най-вероятно няма да мога да дойда за прощаването с нев. Ще се постарая да организирам придвижването су, но по-вероятно е да не успея. Но доро и така, е мислите и болката си ще бъда с нея и всички вас.
КАПКЕ ПОМНЯ ПЪРВИЯ ПЪТ КАТО ТЕ ВИДЯХ И СЕ ЗАПОЗНАХ С ТЕБ ТОГАВА РАЗБРАХ КОЛКО БОРБЕН И СИЛЕН ЧОВЕК СИ ОБИКНАХ ТЕ ОТ ТОГАВА ВИНАГИ СЪМ ТИ СЕ ВЪЗХЕЩАВАЛА ПОМНЯ ПОСЛЕДНАТА НИ СРЕЩА В БРЮКСЕЛ И КОЛКО МНОГО СЕ СМЯХМЕ НА ЛЕТИЩЕТО ДАНО ДА СЕ ГОРДЕЕШ С МЕН И ДА МИ ПОКАЗВАШ ВЕРНИЯ ПЪТ ОТ ГОРЕ НИКОГА НИКОЙ НЯМА ДА ЗАЕМЕ МЯСТОТО ТИ В СЪРЦЕТО МИ ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ПОМНЯ И НОСЯ В СЪРЦЕТО СИ НЯМА ДА ТЕ ЗАБРАВЯ НИКОГА ПОЧИВАЙ В МИР КАП
Капи беше огромен борец за правата на хората с увреждания и не само. Тя винаги ще бъде онази сила, която те кара да се бориш, да си несломим и да стоиш изправен с високо вдигната глава към бъдещето на хората увреждания и правата им.
Тя беше учител, тя е школа за отстояването на правата за хората с увреждания. Тя е огромен човек!
Каквото и да напиша за Капи ще е малко, пред това, което с времето е постигнала и дала на човека с увреждане и правата.
Почивай в мир, Капи!
Обичам те!
I am deeply, deeply saddened by the loss of Kapka. She leaves a whole in the world that cannot be filled. Please send my condolences to her family and friends and the disability community of Bulgaria – which is really her big extended family.
The first time I met Kapka in Bulgaria, in a cafe in Sofia, I was visiting Bulgaria for a human rights investigation, and I had my daughter Eliana with me. After starting off with her powerful and insightful comments about the treatment of people with disabilities in Bulgaria, Kapka noticed my daughter sitting in the cafe. She put aside our discussion about disability rights, grabbed Eliana’s hand, and started a conversation with Elli – peppering her with questions about her life and asking her opinions about the use of social media. Her kindness meant a lot to me. That human warmth burst through many times in the years that followed.
I now realize I took Kapka too much for granted. We were all overwhelmed by the fight. But it was deeply satisfied to know that there was always her strong and outraged voice who would fight harder than anyone. We might put down our advocacy for a moment, but she never would. I know realize how much we need to keep fighting in her honor – and to protect the equality and dignity for all people to which she dedicated her life.
I love you Kapka and miss you.
Eric